Изказване на д-р Радослав Радославов пред Националната конференция на партия Българска социалдемокрация – Евролевица 18.07.2015

Прочетете още

Уважаеми делегати на Националната партийна конференция само няколко месеца ни делят от предстоящите местни избори 2015г.

Партийните централи са в предстартово очакване, готвейки предизборни програми, листи за общински съветници и кандидати за кметове. В тази гореща обстановка са и партиите от българската левица.

Никога досега тя не е била в такова тежко идейно, организационно, кадрово и финансово състояние като днес.

Най-голямата партия в нея – БСП изживява последните си мигове, като първостепенна политическа сила. С предрешения резултат от изборите през есента тя неизбежно ще се превърне в треторазрядна политическа партия. БСП е приела изборното поражение от ГЕРБ и това не я тревожи особено.  Ролята на креслива и безпомощна, но удобна опозиция напълно я удовлетворява.

Най-важната неизказана задача, според червения елит е запазване на водещата роля в Българската левица и продължаване политиката на блатното статукво в България.

Процесът на разпада на БСП продължи десетилетия, но придоби особена острата през последните 2 години.

Герговщината, ненадминатото нагло лицемерие, политическият нарцисизъм и откровения слугинаж в полза на олигархията довършва и последните остатъци от голямата посттоталитарна партия.

Левите избиратели, макар и късно прозряха истинската и антинародна същност и постепенно, но необратимо я изоставят от избори на избори.

Левият завой в нея никога няма да бъде осъществен въпреки гръмката риторика и самохвални закани.

Тъкмо обратното въпреки заявената демагогска промяна в политическия и курс тя все по-откровено защитава интересите на едрия мафиотски капитал – нека си спомним нейните антиработнически предложения за промени в Кодекса на труда и други подобни действия.

Парадоксален е фактът, че колкото по-голям е просперитетът на нейните бивши и настоящи лидери във всички аспекти , толкова по-голяма е нейната деградация и слизане надолу.

На местно равнище при наши опити за взаимодействие тя знае само едно- подкрепете априорно и безусловно нашите кандидати за кметове на общини преди първия или между първия и втория тур пък после ше видим.

За съжаление не по-назад от БСП в опитите за тотално използване без нищо в замяна е и другата лява партия – АБВ. В някои отношения тя дори е по-консервативна и по- догматична от своята партия-майка.

Навсякъде в страната АБВ успя да прикотка в своите редици много наши членове и симпатизанти с обещанието си за обединение на българската социалдемокрация.

Тяхната политическа оферта е близка до тази на БСП – елате при нас като физически лица, работете безукорно и всеотдайно, вейте нашето знаме пък после ще видим.

Политическото безгръбначие в полза на управляващата десница, публичното лицемерие, егоизма, липсата на какъвто и да е реализъм и безумното службогонство ще довършат тази партия, която някакси успя да се промъкне в Народното събрание.

Другите леви партии, които показаха със своите резултати от последните избори относителна политическа тежест – „Движение 21” на Татяна Дончева  и „Българската левица”, както и образуванието на Велизар Енчев с претенциозното име „Българска пролет” въпреки изразените амбиции са на границата на маргиналността и не могат да окажат съществена политическа промяна.

Незавидното състояние на гореспоменатите политически партии не може да радва левите избиратели, защото до този момент те не са идентифицирали за себе си истинската лява алтернатива на господстващия политически модел.

Липсата на такава политическа алтернатива в българската левица е вследствие от неизвършените радикални политически реформи в нея.

Дотук изброените леви политически формации нито искат,  нито могат да реформират българската левица.

Реформата на българската левица е единствения път за генериране на нова съвременна, лява политическа формация, която да спре политическото господство на пещерния пазарен неолиберализъм в България.

Тук е нашето политическо място, като партия  и нашата историческа отговорност да станем мост към бъдещето.

България тихо и кротко умира в резултат на геноцида, осъществяван от нейния политически елит и подкрепян от мълчанието на българската интелигенция и овчедушието на българските избиратели.

Тя не може да бъде спасена нито от левия, нито от десния популизъм, нито от умерените политически проекти на старата и нова българска буржоазия.

Само нов ляв политически проект на основата на свободата, справедливостта и солидарността , с нов политически и човешки морал може да спаси България.

Затова и днес сме тук , затова и ще участваме на предстоящите местни избори – една самотна светлинка в здрача на политическото блато, унищожило България.

Благодаря за вниманието!

 

You can leave a response, or trackback from your own site.

Вашият коментарВашият коментар

You must be logged in to post a comment.