Изказване на д-р Радославов, зам.председател на БСД – Евролевица пред Националната партийна конференция на партията

Прочетете още
Уважаеми делегати на Националната партийна Конференция,
Уважаеми гости и приятели,
Предстоящите президентски избори са тежко предизвикателство пред българската левица. Те са исторически вододел след който няма връщане назад.
На практика това е политическо сражение между силите на статуквото и силите, желаещи прогресивна промяна за България. Днес страната живее в тревожно очакване на резултата от есенния политически сблъсък, защото осъзнава политическите последици от него.
Причините за обществената тревога са следните неблагоприятни факти:
  • Навлизане на страната в дългова спирала и обществено усещане за приближаване на тежка политическа и икономическа криза;
  • Буксуване на реалната икономика и анемичен БВП;
  • Рекорден спад на чуждестранните инвестиции;
  • Тежка демографска криза, граничеща с катастрофа;
  • Масова бедност и задълбочаване на социалните различия в обществото;
  • Засилване на регионалните диспропорции и задълбочаване на конфликта между центъра и периферията;
  • Криза на общественото доверие в основните институции в страната;
  • Липса на реални гаранции за националната сигурност въпреки направения геополитически избор от политическия елит;
  • Липса на сигурност за гражданите, практическа невъзможност да се реализират конституционните им права в пълен обем и др.
Всички тези факти за голяма част от които има наличие на обществен консенсус са породени от деградивните политики на управляващата политическа класа от последния четвърт век. Неспособността и нежеланието на управляващите да подобрят социално-икономическото положение въпреки непрестанните опити за промяна е довела присъщия за българския народ нихилизъм до чудовищни размери.
Отговорността на българската левица за преодоляване на този нихилизъм е историческа. Няма кой друг да поведе битката за преодоляване на перманентната масова депресия на българите. Народът освен хляб има нужда и от Вяра, че промяната е възможна и политическа визия, която да бъде олицетворена чрез политически лидери от ново поколение. Политически лидери, които при никакви обстоятелства няма да изоставят Народа си. В тежки политически времена той винаги е успявал да излъчи своите жертвени агнета, които живеят от и заради Него.
Уважаеми приятели, няма какво да се лъжем – нещата за традиционната българска левица не стоят никак добре! Въпреки аджамийските подвиквания и люти харамийски закани по телевизионни студия и радиостанции на някои водещи политически популисти, днес 25 юни, все още не са известни имената на кандидатите за президент и вицепрезидент на левицата, както и основните параметри на политическата линия, която те биха предложили на българските избиратели.
Цялото това бавене за което има някои основателни причини не е политически оправдано! То е в полза единствено на статуквото, олицетворявано от ГЕРБ.
Българската левица, както винаги и сега е широко разкрачена между линията на политическото търгашество, облечено в тогата на прагматизма и линията на безкомпромисната идейна битка на всяка цена. Представителите на тези две линии могат да бъдат разпознати единствено по делата, а не по радикалните им фрази.
Свръхочакванията, че ГЕРБ ще се срине от само себе си са дълбоко неверни и опасни. Бъдещите електорални резултати ще потвърдят това. ГЕРБ е партия на властта и има все още много вляние и ресурси, които ще бъдат мобилизирани по време на изборите.
ГЕРБ не може да бъде победен самостоятелно от БСП, нито от механичният сбор на малките леви формации, както и от политическия сбор на всички отляво.
Той може да бъде победен само от националното усилие на интегрираната българска левица заедно с умерените центристки формации, някои десни партии от традиционната десница и подкрепата на мълчаливото негласуващо мнозинство от българските граждани. Такова образувание би дало истинска плът и кръв на т.н. Опозиционен блок, който неизбежно ще бъде подкрепен и от немалка част от мълчаливото негласуващо мнозинство. Тогава политическия успех ще бъде сигурен и той ще доведе до така бленуваната Промяна.
Самостоятелното участие на БСП или чрез формална коалиция с непопулярни кандидати за президент и вицепрезидент може да се превърне в нейната най-тежка политическа катастрофа, която да маргинализира окончателно най-старата политическа партия у нас. Онези политически дейци, които вземат такова решение трябва да имат доблестта да поемат изцяло своята политическа отговорност.
При такова негативно развитие е напълно възможно на предстоящите президентски избори левицата да участва най-малко с 4 кандидатски двойки:
  • кандидатската двойка на БСП и компания от „Лява България”;
  • кандидатската двойка на АБВ;
  • кандидатската двойка на Движение 21;
  • кандидатската двойка на радикалната левица.
Подобно фрагментиране неизбежно ще доведе до победа на кандидатите на управляващата партия. Затова появата на естествено интегрираната, полицентрична българска левица е обществена необходимост и по-лекия вариант на политическата трансформация вляво. Необходимо е политическо мъжество и отговорност за исторически политически отстъпки и компромиси от всички вляво без изключение в името на стратегическата цел.
Най-добрият вариант е общ кандидат на левицата още на първия тур, с обща предизборна програма, коалиционно споразумение и обединени политически структури!!!
Президентът от левицата трябва да бъде върховен гарант на Конституцията и да олицетворява в най-висша степен парламентарната демокрация и социалната държава. Той трябва да е основен контрапункт на задълбочаващия се авторитаризъм и политически клиентелизъм.
Основната носеща конструкция на Опозиционния блок може да бъде само левица с гореспоменатите политически показатели. За да стигне до такова състояние левицата (във висока степен БСП) не може и не трябва да повтаря старите си грешки, някои от които съдбоносни като:
  • Да провежда „обединителни процеси”, които да се използват като параван за ликвидация на неудобни политически формации;
  • Да организира политическа разправа с водещи леви политически дейци, невлизащи в тясното русло на съподчинените лидери, използвани за придаване демократичен профил на авторитарното политическо управление;
  • Да позволява една политическа сила да се изживява , като хегемон и истина от последна инстанция за сметка на пълното обезличаване на останалите политически партньори;
  • Да се намира в слугинска зависимост от структурите на бившите и настоящи служби за сигурност и да използва техните незаменими услуги за постигане на нечисти политически цели ;
  • Да говори с лекота за левите ценности и политики и в същото време да подкрепя моделът „Кой”, като обслужва с възторг и възхита интересите на най-ретроградната част от българското общество – олигарси, легализирани мутри, организирана пръстъпност на „белите якички” и контрабандата, антисоциални предприемачески образувания, нямащи нищо общо със социализирания капитал, корумпирани прокурорски и съдебни бригади за преследвания по поръчка, и др. за сметка на доведения до физическо и демографско изчезване ляв електорат;
  • Да предпочита коалиции с всякакви либерални , консервативни и националистически формации, но не и с естествените си съюзници от социалдемократическите партии;
  • Да бъде готова при първа удобна възможност да предаде интересите на своите избиратели, участвайки във всякакви тъмни коалиционни формули, водена от неистовото желание да участва във властта на всяка цена;
  • Непрекъснато да поставя под въпрос геополитическата ориентация на страната, мятайки се от една към друга политическа крайност в компрадорски карикатурни форми;
  • Непрекъснато да е обърната към символите и ценностите на миналото, да не може да се адаптира към настоящето и да не „вижда” бъдещето;
  • Да не може да припознае и поведе онези социални класи и слоеве на българското общество, които са леви по своя бит, характер и социално положение;
  • Да пише огромни политически програми, с помпозна приповдигнатост, пълни с клишета и евфемизми, които отблъскват и не докосват по никакъв начин сърцето и душата на левия избирател;
  • Трудно да печели избори и с лекота да сдава политическата власт след неизбежния сблъсък между политическия популизъм на предизборните обещания и тежката политическа реалност;
  • Да създава погрешно впечатление, че не може ефективно и ефикасно да управлява икономиката и финансите на страната от гледна точка на държавния интерес и интересите на мнозинството от българския народ, оставяйки свободно поле за пропагандно действие на десницата;
Уважаеми делегати,
Уважаеми гости,
Време е за истинска Промяна. Време е за Историческо обединение на Левицата и единение на национално отговорните политически сили за започване на нова политическа ера за България – ера на съзидание и възход. Това зависи от всеки един от нас и хората , които ни вярват и ни имат доверие.
Нека не пропиляваме поредния исторически шанс за България!
Благодаря за вниманието!

 

You can leave a response, or trackback from your own site.

Вашият коментарВашият коментар

You must be logged in to post a comment.