Оценка на Европредседателството на Република България

Прочетете още

Оценка

на

Европредседателството на Република България

(01.01.2018 – 30.06.2018)

 

Премина Европредседателството на Република България. За  половин година страната имаше възможност активно да влияе върху формирането на дневния ред на Европейския съюз.

В края на миналата година бяха приети и огласени приоритетите на програмата на страната по време на нейното европредседателство.

Това бяха:[1]

Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване;

Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани;

Сигурност и стабилност в силна и единна Европа;

Цифрова икономика и умения на бъдещето.

Основната цел на българското европредседателство беше да се отговори на реалните нужди на европейските граждани, като се превърнат предизвикателствата във възможности. Европа днес се нуждае от повече от сигурност, солидарност и стабилност.

Според управляващите от ГЕРБ и коалиция постигането на гореспоменатите приоритети е възможно чрез използването на консенсусът, конкурентносопособността и кохезията.

Неслучайно лозунгът на нашето европредседателство беше „Съединението прави силата.” За реализацията на огласените приоритети беше избран министърът на европредседателството г-жа Лиляна Павлова, отделени бяха значителни човешки и парични ресурси.

Самооценката на министъра на европредседателството е очаквана и по български разбираема – „получихме висока оценка, за нашата и експертна, и политическа готовност, както и за нашата организация и логистика. Беше извършен изключително голям обем от работа в рамките  на експертните работни групи и спомагателни органи, които ръководим и председателстваме, на политическо ниво. Нямаше нито една тема или досие, по която да нямаме напредък или по която да не сме работили усилено”.[2]

Подобна е и оценката на президента на Република България[3] – „Правителството показа кураж като избра много трудна тема, като Западните Балкани. Българското правителство показа характер, като пое тази много крехка тема. Но някой трябваше да започне”.

Според президента обаче оценката на такава сложна дейност като Председателството изисква сложна система от критерии, като се започне от приоритетите и се приключи с постигнатите резултати.

С високите оценки се нагърби и социологическата агенция „Галъп интернешънъл“.  Според нейно проучване 43% от анкетираните твърдят, че председателството е било по-скоро добро, 12% – че по-скоро не е било добро, а 33% казват, че не са достатъчно запознати.[4]

Като обобщим всички оценки  на хората във властта можем да получим самодоволната градация на оценката на политическия ни елит– добро, прекрасно, възхитително, супер възхитително европредседателство на просперираща България!?

Тази оценка не е вярна, защото не е достатъчно критична, защото се разминава твърде драстично с истинската, ненапудрена реалност.

Критиката на реалния живот на изпълнението на огласените приоритети в общи линии е следната:

  • въпреки оптимизма бъдещето на Европейския съюз е все още неясно, объркано и противоречиво;
  • младите хора не са в България и скоро няма да се върнат, вече близо 2 милиона души са извън нея – демографската катастрофа все повече се задълбочава, с необратими негативни последици;
  • икономическият растеж е крайно недостатъчен и мизерен за достигане на европейските стандарти в обозримо бъдеще, затова и реализацията на социалното сближаване е придобило форма на  някакво карикатурно подобие;
  • Западните Балкани скоро няма да се присъединят към ЕС , те не са били, не са и никога няма да бъдат неразделна част от цивилизована и развита Европа, нито пък са равностойна алтернатива на напускащата Великобритания;
  • цифровата икономика е нужна, тя е настоящето на глобалната икономика , но нейното значение не трябва да се абсолютизира -  в настоящия момент по-важно е да положим максимални усилия, за да възкресим реалната българска икономика.

Днес на мода са хъбовете от всякакъв вид – цифров хъб, газов хъб, енергиен хъб, информационен хъб и т.н.

Все стандартни медийни пушилки за лековерни!

Като оставим настрана дежурните политически прегръдки и медийни ръкостискания истинските „постижения” на европредседателството са:

v  България не беше включена в Шенген;

v  България не беше поканена в т.н. „чакалня” на Еврозоната;

v  Не беше променена радикално кохезионната полика на Съюза за следващия програмен период от гледна точка на нашите национални интереси;

v  Не беше променена съществено политиката за повишаване конкурентноспособността на европейската икономика;

v  Не беше получено достатъчна по размер и вид европейска подкрепа за справяне с мигрантската криза;

v  Не беше променена официалната позиция на ЕК за наличието на масова корупция по високите етажи на властта в България.

По време на европредседателството България пропусна да направи свои конструктивни предложения за:

  • бъдещото институционално устройство на Европейския съюз;
  • радикална промяна на кохезионната политика на Съюза и постигане на реална конвергенция;
  • общ банков съюз в ЕС;
  • общ контрол на границите и общи правила за този контрол;
  • обща външна политика и отбрана.

Основна стратегическа цел на Република България в следващите години може да бъде  само една -  силна България, в силна Европа.

Силна България обаче е невъзможна без прилагането на дългосрочна политика на ускорено догонващо развитие ,  с годишен БВП от 7 – 10 % и повече. Мястото на България при сегашния икономически растеж ще бъде само едно – в гетото на икономическата и социална периферия на Европа.

Силен Европейски съюз в сегашния му вид е лицемерна фикция. Това е ясно на всички. Проблемът е , че все още не изработена ясна концепция за новото институционално устройство на Съюза.

Опорните точки на една такава концепция трябва да са:

превръщане на ЕС в съюз на суверенните европейски държави под формата на децентрализирана конфедерация;

хармонично и балансирано разпределяне на компетенциите на конфедерацията и компетенциите на държавите-членки и строго спазване принципа на субсидиарността;

създаване на жизнеспособно европейско правителство с ясни компетенции и политическа отговорност;

намаляване на административните структури на Съюза и подобряване на тяхната ефективност и ефикасност;

формиране на нов тип политики за кохезия и конкурентносопособност.

България не може да бъде изведена към по-добро настояще и бъдеще,  докато не се смени сегашният порочен модел на управление.

Държава на институционалната мутризация, на господстващата посредственост няма никакъв шанс в съвременния свят.

Без науката и образованието ускорено догонващо развитие на страната е практически невъзможно.

Политическата система трябва да бъде променена така, че да може начело на държавното управление, по области и общини  да бъдат поставени високообразовани и почтени хора. Бездарието и неграмотността на настоящия политически елит и политическата клиентела нанесе и нанася тежки поражения на различните публични системи.

България все още има своите шансове за развитие, за истинска промяна в името на добруването на българския народ.

Докато все още има научен и творчески български потенциал, с воля и желание за подкрепа на националното развитие.

 

26.06.2018г.                                          д-р Радослав Радославов


[1] Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз

https://www.mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/prescentur/BG_PROGRAMA_FINAL.pdf

https://eu2018bg.bg/bg/priorities

[2] Министър Лиляна Павлова: България получи висока оценка за европредседателството

http://epicenter.bg/article/Ministar-Lilyana-Pavlova–Balgariya-poluchi-visoka-otsenka-za-evropredsedatelstvoto/156197/14/0

 

You can leave a response, or trackback from your own site.

Вашият коментарВашият коментар

You must be logged in to post a comment.