Липсата на реална политическа алтернатива – главна причина за създаването на Национално гражданско движение „Заедно”

Прочетете още

Моделът на прехода е политически, икономически, социално и демографски несъстоятелен. Той е корупционен, духовно опустошителен и деградиращ. Моделът на прехода е антинароден и антинационален.

Крепители на този модел са системните партии, които на практика са казионни, „квазипартии”, десетилетия имитиращи промяна след промяна.

Управляващата партия ГЕРБ е толкова дясна, колкото лява е БСП.

Техните политически ценности са табели с лозунги, които нямат нищо общо с действителната им същност.

Като цяло те не развиват нормална и смислена политическа дейност, която да е свързана с решаване ежедневните проблеми на своите избиратели.

Големите им усилия са насочени към натрупване на финансови средства за своя елит, изхранване на политическата клиентела и подготовка за спечелването на поредните, предстоящи избори.

Властта работи в обстановка на системен хаос, като плавно преминава от един скандал в друг, без да взима никакви сериозни мерки срещу засилващия се ценови разстрел на населението.

Авторитарният стил е на почит и се приема като нещо напълно нормално и естествено.

Управляващите се радват на успехите на селфи дипломацията и протоколните поздравления на вежливост от страна на европейските бюрократи.

Парламентарната опозиция, която носи своята част от отговорността за прехода е бутафорна и беззъба, забъркана в корупционни сделки и престъпни схеми, плъзгаща се по дребнотемието и несъщественото.

На практика нейната главна задача е безметежно съществуване в яслите на властта, без резки и съществени движения.

Съзнателно или несъзнателно тази нейна главна задача осигурява легитимирането на управляващата коалиция последните 8 години.

Парламентарната опозиция в лицето на БСП за сетен път чрез програмния документ „Визия за България” претендира за монопол върху алтернативата на ГЕРБ.

Избирателите са задължени априорно да приемат тази алтернатива, защото социалистите, според думите на г-жа Корнелия Нинова както винаги досега са били исторически призвани да са неин носител.

Според нея и според ГЕРБ светът не е многообразен и пъстър, а черно-бял. В него има място само за черния и белия цвят.

Ние, добрите сме в бяло, а лошите са в черно. Други цветове, разбирайте алтернативи не е имало и няма да има!?

Грозната действителност обаче многократно доказва с факти, че сама БСП не може да набере необходимото парламентарно мнозинство, нито пък да управлява.

Ново издание на коалицията с ДПС едва ли ще се състои, но и при възможност за реализация негативите за столетницата ще бъдат много повече от злополучната коалиция в близкото минало, начело с Пламен Орешарски.

Благодарение управлението на случайни и неграмотни авантюристи на най-висше държавно равнище, изпълзяли от котилото на прехода България през тези почти 29 години на прехода не постигна нито европейско, нито азиатско, нито дори африканско развитие.

България се върти в омагьосания кръг на разпада и слиза непрекъснато все по-надолу и все по-надолу.

Извънпарламентарната опозиция, като цяло  е слаба и разпокъсана, овладяна от племенен вождизъм и романтичен наивитет, проповядваща неосъществими и често противоречиви идеи.

Огромна част от народа е загубила всякаква вяра във всички и във всички. Той се бори само и единствено за своето физическо оцеляване.

Духовната деградация и опустошение на нацията е достигнала критични стойности.

Героите на нашето време са престъпните босове, плеймейтките, високоплатените проститутки, татуираните биячи, хомосексуалистите и наркоманите.

Авантюрите на тези  герои са важна тема на голяма част от медиите и пример за подражание.

Хората на труда (физически и интелектуален) са обявени за малоумни дебили и пещерни изкопаеми, които заслужават единствено присмех и презрение.

По думите на големия български писател Стефан Цанев България все повече и повече започва да прилича на опустошена земя, на голямо, изоставено гробище, обитавано от немощни старци и таласъми.

Българската младеж масово емигрира, за да слугува в чужди земи, на чужди икономически и социални системи.

Въпреки непрестанните обещания на управляващите за решаване проблемите на младите хора  те нямат никакво намерение да се завърнат.

Подготовката за емиграция не е секнала и започва още в средното училище.

За да се събуди душата на народа, да се вдъхне плаха надежда, че освен разруха е възможно и нещо друго през юни тази година в гр. София беше учредено Национално гражданско движение „Заедно”, което инициира провеждането на Национален референдум по 5 значими теми за българското общество.

„Заедно” е широко гражданско движение с ясни политически цели, което си поставя задачата да замени досегашния управленски модел с нова управленска доктрина, която да осигури ускорение на българското развитие и да постигне реална конвергенция с развитите европейски страни.

Движението има следните основни цели:

ускоряване на икономическия растеж до 6-7 % годишно и постепенно догонване на развитите европейски страни;

възстановяване правата и свободите на българските граждани и гарантиране независимостта на съдебната система и свободите на медиите;

максимално намаляване размера на корупцията в публичната администрация и публичната сфера;

поетапно удвояване доходите на българите, достигане нивата на източноевропейските страни и намаляване близо два пъти дела на бедните до 2025г.;

намаляване диференциацията в българското общество до средната за ЕС чрез промяна на данъчното облагане;

замяна на сегашния модел на пасивна и дефицитна държава, където основните сектори са недофинансирани, с държава, която инвестира, създава, изгражда и подкрепя;

постигане на действително национално помирение и единство.

Главната цел е ускорение и превръщане на България в бързо развиваща се икономика.

След дискредитацията на класическата дясна и лява алтернатива, на монархическата и националистическата алтернатива възможността за налагане на радикално нова политическа алтернатива не е никак малка.

Национално гражданско движение „Заедно” трябва да направи всички необходими усилия за заемане на зейналия политически вакуум и да се утвърди, като новата извънсистемна алтернатива на България.

Програмният документ на основния конкурент на „Заедно” – БСП в борбата за налагане на алтернатива, носещ претенциозното име „Визия за България” не дава необходимите отговори за успешно преодоляване на кризата на българската държава и българското общество.

Във „Визия за България” е отбелязана необходимостта от ускорено устойчиво развитие. Според визията икономическия растеж може да бъде постигнат чрез:

v  инвестиции в нови и с висока добавена стойност производства;

v  реализация на секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната чрез използването на социални инвестиционни пакети за инвеститорите.

В документа няма никакви конкретни цели, срокове и очаквани резултати  за бъдещия икономическия растеж, нито някакви ангажименти за преодоляване на чудовищната ни изостаналост спрямо водещите европейски държави в рамките на ЕС.

Обещанията за създаване на социални предприятия и зелена икономика звучат, като красиви, патетични пожелания, подходящи за програми в страни , с много по-висока степен на развитие.

Повишаването на доходите чрез постигане на минимални възнаграждения не по-малки от 60% от средната работна заплата за страната за предходната годинакакто и по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд и труда в извънработно време, предвидени във визията са чисто палиативни мерки, недостатъчни за достигане нивото на  развитите европейски държави, в обозримо бъдеще.

В областта на регионалното развитие е поставена цел за постепенно прерастване на настоящите райони за планиране от обект на централизирани политики в ангажирани партньори на националните органи, като крачка към придобиване на тяхната по-голяма самостоятелност.

Учудващо е, че няма нито дума, как ще бъде постигната тази цел, като хората, които професионално се занимават с проблемите в тази сфера отдавна са наясно, че това е възможно единствено чрез въвеждането на регионалното самоуправлние, в рамките на нова административно-териториална реформа.

БСП предвижда създаването на някакво регионално управление от принципно нов тип, за превръщането на регионите в свързващо звено между централната власт и местното самоуправление чрез  нова философия на децентрализация.

В почти всички страни на съвременния свят регионално управление се извършва главно чрез деконцентрация на държавната власт, а не чрез децентрализация. Децентрализацията предполага регионално самоуправление, а не регионално управление.

Липсва всякаква конкретика и по отношение на областите, както и на общините, които неизбежно трябва да бъдат уедрени и социално-икономически стабилизирани.

Разработването на политики по сближаване на доходите между областите вътре в районите за планиране е чиста утопия без създаването на нормални региони, с легитимни органи на управление и достатъчно природни, икономически, социални, организационни, инфраструктурни и други ресурси.

Създаването и функционирането на Национален фонд за сближаване между регионите е резонно единствено след реализацията на горепосочените трудни и непопулярни реформи.

Явно експертите на БСП са доста объркани и демонстрират недостатъчна професионална подготовка.

За тях е било достатъчно да се позоват на изискванията на Референтната рамка за регионална демокрация , на Съвета на Европа, приета през 2011г. в гр.Утрехт, Холандия.

Референтната рамка е подписана от България, в лицето на  министъра на регионалното развитие и благоустройството – г-н Росен Плевнелиев.

По отношение на неизбежната административно-териториална реформа БСП не смее да каже истината докрай, за да не загуби част от електората си , особено в малките общини.

Противоречия и обърквания може да се забележат и в идеите за реформа в здравеопазването, където социалистите са против демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса, която е основен генератор на корупцията в здравеопазването, но същевременно са за възстановяване доверието в здравноосигурителната система.

Особено амбициозен е разделът за борба с корупцията и демонтаж на паралелната държава.

Предложените мерки не са лоши, но на практика са неосъществими от БСП, защото немалка част от нейния генералитет живее от и за корупцията.

За какъв демонтаж на паралелната държава може да става дума, след като корупцията е основен начин на функциониране на цялата държава, във всички сфери без изключение.

Някои мастити изследователи на корупцията шеговито твърдят, но не без основание, че пълното премахване на корупцията в България на практика би блокирало напълно всички системи и механизми на официалната държава.

Декларативни и неизпълними са идеите и във външната политика, особено що се отнася до бъдещето ни в Европейския съюз.

Поставените приоритети за оставане на България в ядрото, а не в периферията на ЕС и нейното превръщане в активен участник, а не пасивен слушател на европейската сцена не могат да бъдат постигнати само чрез добре написани стратегии и достойно поведение на първите ни държавни ръководители в европейските институции.

Това може да бъде постигнато главно чрез радикално и ударно засилване на икономическия и социален потенциал на страната чрез ускорено, догонващо развитие.

Ускорено, догонващо развитие, чиято обосновка и конкретика определено липсва в официалните документи на основния кандидат за властта – БСП.

Какво да кажем за непрекъснато променящата се позиция на БСП по отношение на влизането на България в еврозоната.

БСП официално не е лансирала и някакви идеи за бъдещото реформиране на Европейския съюз.

Всичко изнесено дотук недвусмислено доказва, че БСП не е напълно подготвена програмно и управленски  за реализация на необходимата промяна на България.

Ако БСП излезе от рамката на месианската си изключителност и се отвори към всички опозиционни политически сили и граждански структури за единение, без предварителни условия тя може да стане част от Промяната.

Това е искреното желание на хиляди честни и родолюбиви социалисти, които искат част по-скоро управлението на ГЕРБ да отиде в историята.

За съжаление до настоящия момент няма сериозни индикации за такава възможност.

Обществената необходимост дава шанс на Национално гражданско движение „Заедно” да осъществи предлаганите от него реформи, ако бъде подкрепено от мнозинството на българския народ.

 

01.10.2018г.                                       Радослав Радославов

 

 

 

You can leave a response, or trackback from your own site.

Вашият коментарВашият коментар

You must be logged in to post a comment.