Открито писмо до Президента на Република България от макроикономистите на Движение ЗАЕДНО за промяна

Прочетете още


Открито писмо

До Президента на

Република България –

г-н Румен Радев

 

Уважаеми господин Президент,

Българският парламент прие Бюджета на страната за 2021 година. Този бюджет беше анализиран от икономическия екип на Движение ,,ЗАЕДНО за промяна“. Намираме, че за Вас ще бъде полезно да се запознаете с нашите изводи.

  1. За пръв път от много години насам редица макроикономически индикатори за 2020 и за 2021 г. са направо нагласени и неверни. В този смисъл бюджетът за 2021г. не е достатъчно прозрачен. Така например величината за спада на Брутния вътрешен продукт за 2020 г. е умишлено намалена и се различава от прогнозните резултати на БНБ и Евростат. Това е довело до разминаване с други макроикономически индикатори и е създало предпоставка за общо недоверие към бюджетните разчети и прогнози;
  2. Заложената динамика за развитие през 2021, 2022 и 2023 г. (средно 2,6%) е абсолютно недостатъчна. Ако приемем оценката на БНБ за спад на БВП за 2020 г. от 5%, то съгласно средносрочната макроикономическа прогноза на правителството, ние ще достигнем нивото на 2019 г. едва в началото на 2023 г. В този смисъл Бюджет 2021г. е бюджет на продължаващото изоставане от другите източноевропейски и западноевропейски страни. Ако прогнозите на правителството и мнозинството за 2021 – 2024 г. се изпълнят, то в края на периода ние ще бъдем още по-назад от останалите европейски страни, включително от някои наши съседи.
  3. Бюджет 2021 г. не предвижда извършване на каквито й да е реформи. Както в макроикономическата, това и в секторната политика. Ето защо това е антиреформаторски бюджет, който не осигурява достатъчно бързо възстановяване на страната. В него липсват както крупни инвестиционни проекти, така и съществено увеличаване на преките чужди инвестиции.
  4. 4. Продължават да се увеличават разходите на централната държавна и местна администрация, което в сегашните условия е погрешно и даже неприлично.
  5. 5. Публичните инвестиции са крайно ограничени и не водят до по- висока добавена стойност. Повечето сектори остават затворени за преки чужди инвестиции поради олигархичния и партиен контрол;
  6. 6. Обявените от правителството бюджетни приоритети не водят до догонващо и изпреварващо развитие:

а)  Повишаването на минималната заплата от 610 до 650 лева и запазването й до 2023 г. е публично признание за неспособността на управляващите да увеличават доходите. Предвид ниските темпове на нарастване на БВП до 2023 г. не може да се очаква, че и средната заплата ще се повиши значително, което още повече ще задълбочи изоставането в доходите от другите европейски страни и ще увеличи емиграцията на млади хора;

б) Повишаването на минималната пенсия до 300 лева( 1,3 млн. души), и запазването на средната пенсия на крайно ниско ниво е израз на продължаващия икономически геноцид към възрастното поколение.  Дори и тези ниски нива на увеличение на  пенсиите са довели до рязко увеличаване на бюджетните субсидии за пенсионния фонд до 52 % ( 36-37 % преди 10 години);

в) Увеличените разходи в сектор ,,образование‘‘ не са свързани с никакви реформи в сектора. От общо 647 млн. лева допълнителни разходи 418 млн. лева са за учителски заплати и 90 млн. лева за строеж на детски градини и училища. С това временно се преодолява кризата с учителския персонал, но не се постига ново качество в образованието нито в началните и средните, нито във висшите училища.

г) Допълнително предвидените разходи в секторите здравеопазване (616 млн. лева) и социална политика (1,3 млрд. лева) са обосновани от кризата COVID-19, което е естествено и неизбежно. Ясно обаче се вижда, че тези средства са крайно  недостатъчни и са в пъти по- малко от средствата за подкрепа на медиците и гражданите в други европейски страни.

  1. Крайно недостатъчни са средствата за подкрепа на фирмите, страдащи от ограниченията по повод пандемията. Минималните средства, които се отпускат са ,,на калпак‘‘ и без идея за стабилизиране на производството. Негативните реакции на организациите на бизнеса са напълно разбираеми и обосновани.
  2. Силно смущаващ е предвиденият дефицит на бюджетите за 2020 и 2021 г. Очертава се сериозна финансова дупка от близо 10 млрд. лева. Напълно неясно е откъде и как ще се финансират тези дефицити и дали това няма да доведе до ново повишаване на публичния дълг. Залагането на финансиране чрез нарастваща външна задлъжнялост крие рискове за решаване на стратегическата задача – присъединяването към Еврозоната.

Общите ни заключения, уважаеми господин Президент, са че гласуваният от мнозинството бюджет ще засили негативните  макроикономически тенденции. Задълбоченият анализ показва, че през първото шестмесечие на 2021 г., страната ще остане в рецесия. Надеждите на правителството, че това може да се преодолее чрез значителни еврофондове са неоправдани. Дори бюджетът на ЕС да бъде приет в началото на 2021 г. средствата за България няма да бъдат отпуснати автоматично, лесно и бързо.

Във връзка с това ние Ви предлагаме:

  1. Да се обединим около обща алтернатива за бързо възстановяване на икономиката чрез нова доктрина за ускорено икономическо развитие и достигане на 5-6%  средногодишен икономически растеж.
  2. Да се разработи, а след парламентарните избори да се приеме нов бюджет на страната и нова средносрочна макроикономическа прогноза.
  3. Чрез реформи да се разкрият вътрешни резерви на държавата, които по  наша оценка могат да достигнат 3-4 млрд. лева годишно.

Приемете това писмо като израз на тревогата за икономиката на страната. Както Ви е известно, ние изработихме съвършено друга икономическа доктрина и бюджет за 2021 г, но поради контрола върху медиите за нас е трудно тя да бъде популяризирана.

Оставаме с уважение,

проф. Александър Томов

проф. Гарабед Минасян

проф. Ганчо Ганчев

проф. Иван Станков

проф. Динко Динков

гр. София

11.12.2020г.

 

You can leave a response, or trackback from your own site.

Вашият коментарВашият коментар

You must be logged in to post a comment.