Отзвук от дискусия „Алтернативни решения за стабилизиране на българската икономика и увеличаване на темповете й на растеж през 2023г.»

Прочетете още

На 16ти декември 2022г. в зала „Киото“ на хотел „Маринела“ в гр. София партия „Българска Социалдемокрация – Евролевица“  организира дискусия на тема: Алтернативни решения за стабилизиране на българската икономика и увеличаване на темповете й на растеж през 2023г.»

 


Участници бяха социалдемократи от цялата страна, както и радетели на лявото движение от други политически формации като Валери Жаблянов, Георги Божинов, представители на партии АБВ и други представители на организации от неправителствения сектор.

Презентации направиха лекторите от професорския екип на Евролевицата.

 

Проф. Александър Томов представи няколко програми за ускорено повишаване на икономическия растеж сред, които:

- Програма за подем на аграрното производство и износ.Преструктуриране на българското селско стопанство – от производител на зърнени продукти към производител на износител на висококачествени храни със следния ефект върху растежа на БВП  – 2023г. – 0.7 млрд. евро – 1%, 2024г. – 4.2 млрд. евро – 2.8% След 2024г. – 5-6 млрд. евро + 3% годишно.

- Програма за нова ядрена мощност и нова енергийна структура с ефект върху БВП: + 3% БВП или около 5 млрд. евро годишно.

- Програма за обновяване на ж.п. транспорта чрез приватизация на БДЖ Товарни превози от страна от крупни европейски компании /минимални публични разходи/.

- Програма за изграждане на мореден ж.п. терминал Варна – Русе на стойност 120 млн. евро.

- Програма за обща модернизация на пристанище Варна на стойност 200 млн. евро.

- Програма за увеличаване на приходите на НАП с ефект върху БВП първи етап + 3% от БВП, а на втори етап +5% от БВП.

- Програма за изграждане на четири модерни (обновени) речни пристанища на р. Дунав с ефект върху БВП от + 1%.

- Програма за увеличавне на обема на здравни услуги за чужденци с ефект върху БВП + Ефект върху БВП: 0.3 – 0.8%.

- Програма за увеличаване на броя на чуждестранни студенти в България с ефект върху БВП от + 0.5%

Следващата презентация бе на проф. Гарабед Минасян.  Той говори за тревожната тенденция през последните години да е налице ускоряващо изтичане на български капитали при сдържан приток на чуждестранни капитали. Също така посочи, че доходът от поддържането на български капитали в чужбина (извън брутните валутни резерви) нямалява прогресивно. Проф. Минасян говори и за други порочна практика, която управляващите реализират, а именно, че планираните капиталови разходи перманентно се недоизпълняват и служат като резерв за финасиране на различни по характер текущи разходи.

Третият лектор – проф. Виктор Йоцов маркира прогнози и рискове пред България в краткосрочен план. Външните рискове според неговия анализ са свързани със задълбочаване на енергийната криза; рецесия в ЕС; преминаване от специална военна операция към пълномащабна война в Украйна; съкращаване на средствата по европейските фондове. Вътрешни рискове са свързани  с продължителна политическа нестабилност и възход на популизма; навлизане в инфлационна и дългова спирала; социални протести. Проф. Йоцов представи прогнози по основни макроикономически показатели за България до 2024г. на МФ, БНБ, МВФ и ЕК. Особено много той наблегна на диспропорцията в България между преки и косвени данъци в сравнение с другите европейски страни. Най-богатите държави в общността имат най-високи преки данъци, за разлика от България. Общо ефективните данъчни ставки в България са най-ниски в ЕС, но това не води до нищо положително – чуждестранните инвестиции намаляват, а хората мигрират в западна европа, където данъчната тежест е далеч по-голяма.

Заключеният на проф. Йоцов са, че:

-         Сравнението със останалите страни от ЕС показва, че в България се събира относително малко и преразпределната функция на фиска е слаба;

-         Редица сектори на икономиката (особено образованието и здравеопазването) са недофинансирани;

-         Структурата на бюджетните разходи е устойчива и неефективна;

-         На практика всички правителства през последните две десетилетия не са приоритизирали национални цели чрез бюджетна политика;

-         Косвените данъци потискат потреблението;

-         Преките данъци потискат спестовността;

-         В дългосрочен план трябва постепенно да се променя съотношението в полза на преките

-         Данъчната система е подчертано регресивна;

-         Неравенството не може да се преодолее с данъчна политика, но негативните последиците могат да се смекчат чрез умерено прогресивна данъчна скала;

-         Въвеждането на необлагаем минимум е крайно наложително.

След направените презентации последваха редица изказвания и съдържателна и продуктивна дискусия.

С пожелания за успешна нова година и повече знания, експертност и адекватност в държавното управление дискусията бе закрита.

 

You can leave a response, or trackback from your own site.

Вашият коментарВашият коментар

You must be logged in to post a comment.