XIVти Конгрес, 20.02.2016г. – СЪЩНОСТ НА ВЛАСТОВИЯТ МОДЕЛ #КОЙ?

СЪЩНОСТ НА ВЛАСТОВИЯТ МОДЕЛ

#КОЙ?

АНАЛИЗ НА РАБОТНА ГРУПА

НА П.П. БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ – ЕВРОЛЕВИЦА

При подготовката на XIV –ти конгрес на П.П. БСДЕ многократно бе повдиган въпроса за необходимостта да изразим позицията си относно все по-осезаемото като токсично за обществото ни влияние на властовия модел #КОЙ?, превърнал България в еталон на крупно мащабната корупция и който модел ни подреди до африканските републики по международно прилаганите критерии измерване на свободата на словото,  ниво на корупция по високите етажи на властта и ниво на чуждестранните инвестиции.

Обществения интерес към този въпрос започна още през 2013г. като прерасна в масови протести срещу управлението „Борисов I“ и в последствие „Орешарски“. В тези протести, нашата партия участва постоянно, чрез своята младежка организация, оглавявана от настоящия главен секретар на БСДЕ г-н. Димитър Митев.

Представеният анализ е резултат на общите усилия на експерти от ръководството на партията, независими анализатори и участници в протестите.

  1. СЪЩНОСТ НА ВЛАСТОВИЯ МОДЕЛ #КОЙ?

Названието на моделът #КОЙ? се превърна в синоним на политическото задкулисие и още по-точно на олигархична неявна система за власт създадена през последните петнадесет години и насочена към присвояването на гигантски бюджетни и европейски средства и тяхното преразпределяне между малка група лица.

Задължителна същностна черта на демокрацията е разделението на съдебната , законодателната и изпълнителната власт, а също така свободата на медиите и независимостта на банковата система.

Антиконституционната същност на моделът  #КОЙ? е, че той преодолява разделението на властите като ги поставя под единен контрол. По този начин чрез „напазаруваните“ в годините магистрати, съдии и висши държавни служители, с оценената на 3,7 милиарда лева подкрепа, от взаимоспомагателната каса на властта и в блато от сладникав медиен комфорт изпълнен с изображения на целуващи се приятелски едри и по-дребнички мъже от всякакви националности и възрасти, група политици и олигарси натрупаха огромни богатства и създадоха съвършен механизъм за своето възпроизводство и последващо присвояване на средства.

По същество, моделът #КОЙ? е система за задкулисна авторитарна власт. Разликата с традиционните авторитарни системи е, че в българския случай, авторитаризмът  се проявява скрито и много често в разрез със законите на страната. Илюстрация на това явление е, че хората натрупали съответните средства остават недосегаеми от законите и единствени участници в механизма за разпределение на държавните поръчки. Това е видно от един по-задълбочен анализ дори на съдържанието на сайтовете на основните държавни агенции и, което пък от своя страна подчертава нивото на наглост и безцеремонност, до което са достигнали КОЙчовците.

Анонимността, липсата на прозрачност в процедурите, както и абсолютното отсъствие на професионален и финансов одит са изцяло в услуга на злоупотребите с държавни финансови средства.

В нашенския вариант на прикрита авторитарна власт центровете на влияние се изместват с небивала гъвкавост и на база единствено на заинтересованите от съответните корупционни сделки страни. Това наше твърдение може да бъде аргументирано дори и с бърз преглед на новините от последните дни. Тези олигархично-политически съюзи запазват по същество своето влияние без оглед на моментното разпределение на потенциала на политическите партии в парламента. Те могат да бъдат разглеждани като поредното ново политическо изобретение, а именно пределно гъвкава константа. При всички положения един такъв режим е по-близък до близкоизточните и все по-отдалечен от европейските властови модели.

 

  1. КОГА БЕШЕ СЪЗДАДЕН МОДЕЛА #КОЙ?

 

През 90-те години на миналия век, корупционните практики придобиха значителен размах, но въпреки това не засегнаха върха на държавата. Основните причини бяха все още съществуващата инерция, слабата степен на приватизация, както и витаещото опиянение от властта сама по себе си.

Сакскобурготски заедно с голяма част от екипа си „млади професионалисти“, някои от които в по-зряла възраст се оказват клиенти на спец. звеното за разследване на крупни измами на Британската корона, създаде в структурите на държавното управление не само порочни практики, но и абсолютно детайлно разработени механизми за тяхното прилагане. Всичко това подготви терена за последвалата вършитба на малкото останало в страната ни. Логично в страната започна яростно разчистване на сметки между икономически групировки, които вече не разполагаха само с пари, но и с достъп до властта. Тези останали в изолация прибягваха до физическо отстраняване на съперници и неудобни съмишленици. Така само за няколко години в България бяха показно убити няколко лидери на икономически групировки, кметове, общински съветници, двама официални съветници на президента Първанов, прокурори, съдии и др.

Всичко това наложи като инициатива първо „отдолу“ а в последствие и с  държавна протекция практиката за покупка на висши магистрати и съдии. Изобретено бе издигането на депутати от името на парламентарно представените партии срещу щедрото им финансиране от страна на „благодарни“ бизнесмени, които връщаха доволно ресто от получените от държавата привилегии и индулгенции, а понякога и директни поръчки за изпълнение на обекти за десетки и стотици милиони.

Следващата фаза на развитие на този модел започна в периода 2005 – 2006г. когато постепенно бяха изкупени няколко електронни и печатни издания.  Това отново разбира се не се е случило изцяло прозрачно.  Едва няколко са примерите за директно изкупуване. В повечето случаи, за да се постави под контрол следващата медия, тя или е била кредитирана или е бил кредитиран с пари и доверие нейния главен редактор, например. След всичко това, днес в България по официални данни имаме най-високото ниво на монополизиране на печатни медии, което води косвено до нарушаването на правото на всеки гражданин за достъп до достоверна информация.

Черешката на тортата в механизмите за изчистване на огромните финансови средства, с които оперират партийните централи, бе приемането в 2009-та година на най-високите в Европа държавни субсидии за парламентарно представените партии. Това даде възможност на партийните лидери да получат достъп до вече легализирани огромни парични средства. Същите бяха употребявани основно за създаването на мрежи от политически брокери, които чрез покупка на гласове постигнаха изключителните и безспорно значими резултати от над 30% контролиран вот на парламентарни избори. Инвестираните средства осигуряват достъп до управлението, след което чрез него други огромни средства се разпределят в избран кръг от лоялни фирми. Последните ги реинвестират в  създаването и поддържането на прекрасни отношения с органите на реда, съдебната власт и медиите, като по този начин тази корупционна схема се превръща в частна инициатива и намалява мащаба на увреждане на имиджа на управляващите. И после пак идват избори и колелото се завърта.

  1. КАК СЕ ФУНКЦИОНИРА МОДЕЛЪТ  #КОЙ?

Вече няколко години българското общество изпитва на гърба си резултатите от всичко това за което ние говорихме настоятелно и постоянно. Изоставането на страната ни, липсата на нормално разпределение на средствата в икономиката на страната и постоянните политически скандали, които недвусмислено показват нестабилност и несигурност, като по този начин категорично изтласкват чуждестранните инвестиции – всичко това се организира и извършва от малка група лица, които се опитват да контролират всички и всичко в страната ни.

През 2013г. в България започнаха протести. Протестите започнаха като реакция на непосилните цени на разходите за бита, последвани бяха от реакция против задкулисието, което се показа в цялата си потресаващо мащабна същност, последваха редица протести на млади българи искащи промяна на статуквото – тази вълна завърши за съжаление с неговата нова легитимация.

Обезверено, обществото ни притихна в ступор, в който всички се чудеха как ги избрахме пак като всеки казва, че не е гласувал за тях?

Не измина и година и последва нова вълна от протести. Този път обаче сигналът бе по-тревожен. Протестираха полицаите – онези призвани да гарантират обществения ред и сигурност и застанали само преди година с щитове срещу тълпата. Угъването на управлението пред зле организирания и по подразбиране силно „страхувания“ със заплахи за наказания и уволнения протест, беше лакмус, който посочи категорично готовността на задкулисието да плати всяка цена с държавни пари, за да си осигури комфортно пребиваване във властта.

Това бе потвърдено и от блокираната с всички сили идея за радикална промяна в принципите на изграждане и управление на съдебната власт. Макар с високата цена на разпада на единствената дясна алтернатива, този процес идентифицира недвусмислено истинските РЕФОРМАТОРИ. Онези, които не се поколебаха да напуснат комфортната зона на съглашението, за да отстояват принципите си, който жест сме длъжни да оценим по достойнство.

Последваха скандалите с изтеклите записи, между квалифицираните като по навик от 90-те с фаунови наименования СВРАКИ. Последваха протести на съдиите. Странни кратки съобщения със странни получатели и дважди по-странни и мистериозни податели.

Това сякаш беше последната очаквана от все още не загубилите разсъдъка си граждани проекция на срастването на трите власти (Законодателна, съдебна и изпълнителна). Не знам колко от нас – гражданите на България си дадоха ясна сметка какво означава съдия да протестира срещу властта? Това в очите на нормалния свят и съгласно разбиранията на Европейските ни съграждани означава, че апокалипсисът за демократичното управление на тази държава е настъпил. Настоящите управляващи са нищо повече от вилнеещи необезпокоявано негови конници.

Всичко това показва, че няма как да говорим за демократичен модел на държавно управление, при положение, че е на лице сливане в общ политико-олигархичен модел на трите власти и – МЕДИИТЕ ).

Единственото, което е в състояние да обясни партийно-олигархичния контрол над европейските средства и тяхното разпределение през обществените поръчки, окупирането на избирателния процес и превръщането му в досадна, но много скъпа за данъкоплатеца формална манипулация.

Това добре, само дето е първо противоконституционно и пак първо – задкулисно!

Големият трик на евтините панаирни шмекери в случая, се оказа успешната кампания за идентификацията на цялата тази задкулисна феодална клика с образа само на един единствен човек. (Моля да освободите въображението си от товара да прави асоциации и аналогии. Името в този случай няма никакво значение, защото би могло да е всяко просто стандартно българско име). На модела КОЙ му идва в повече Й. На този модел му трябва едно най-обикновено И и много, ама много свободно място в местата за лишаване от свобода, предхождано от дузина смели до безразсъдство прокурори, съдии в терминален стадии на чувство за самосъхранение и отряд преторианци на пряко подчинение на гореспоменатите прокурори.

Това обаче няма как да ни се случи, защото България, ще я направят страна за “пример“, което е според нас лапсус на говорещия, който може би е искал да каже, че ще направи България страна на премиерът й.

Румъния е на път да излезе от механизма за наблюдение, има ръст в реиндустриализацията. Прилагайки Полския и Чешки примери, се оказа удобен гостоприемник за някои от най-мощните европейски производствени концерни.

През това време, далновидните български държавните мъже в последните петнадесет години отвориха партийните си каси и започнаха да изсипват в тях мащабни средства, които в един момент се оказаха толкова много, че колкото и частни проекти да реализирах с тях, пак оставаха суми във величини, които могат да бъдат управлявани единствено от банка. Затова те си направиха банка.

Това се оказа изключително удобно.

Ако дадеш на някой пари, за да си мълчи, те могат да му свършат и той да дойде за още. Но ако дадеш на някой кредит при преференциални условия, ти хем си му дал за да мълчи, хем като му потрябват пак може да му дадеш, хем той пак ще си мълчи и пак ще има да ти връща.

Ако обаче му дадеш преференциална лихва за депозит – това вече е ИДЕАЛНО. Така хем има да взима повече от колкото ти е дал, хем ако не си мълчи, ще го питат за неща дето не е искал да ги казва, хем няма да си вземе повечето и изобщо настава една игра на мълчанка, която е особено интересна и изгодна за всички.

Интересното обаче е че не може за всичко да се мълчи, затова служат вече придобитите трибуни, от които да говорят когато искат и за каквото им е удобно, а междувременно, ако някой дето не участва в мълчанката заговори – първо тези могат да говорят повече и с по-силен глас от повече екрани, второ, понеже са съобразителни са се сприятелили с онези, които питат, които пък са доволни за това, че някой е казал нещо сам и сега те ще може да си го питат наволя, а пък на тях това им е работата, за която мие им плащаме и в крайна сметка се оказва, че хем всеки може да си казва каквото си поиска, хем се чуват само тези, които говорят правилно.

 

Осъзнаваме, че е малко объркващо и затова ще Ви дадем няколко числа, които се помнят лесно, имат еднозначна интерпретация и понеже са числа не могат да бъдат упрекнати никто в нестандартна сексуална ориентация, не подлежат на коментари и анализи от музиканти и шоумени, нямат фенове и както и да ги снимаш – пак показват едно и също.

  1. Средна работна заплата в страната  874 лв., Румъния 1011лв., Унгария 1638лв., дори преживялата тежка криза Гърция сега е със средна заплата от 1560лв.;
  2. Междуфирмени задължения: 182 милиарда лв.
  3. Лица в активна възраст готови да емигрират трайно при първа възможност около 11% от анкетираните.

 

В същото време за да бъдем коректни и да представим обективната непреходна действителност от реалността на прехода се чувстваме длъжни да споменем, че в резултат на така описаните до момента механизми, страната ни има гражданин, който притежава еднолично или чрез свои свързани фирми най-много обработваема земя в рамките на целия Европейски съюз, шием седалки и стелки за автомобили, които унгарците или произвеждат изцяло или поне асамблират двигателите им, разполагаме с удобен транспортен коридор за внос на домати от Македония, но пък за сметка на това имаме цели четири мощни предприятия за производство на капачки за буркани. Както се казва и ние сме дали нещо на света.

Скъпи приятели, на всички ни вече е ясно, че не е въпроса в това да подменяме КОЙчовците. Единственото, което би могло да блокира зловредното влияние на сегашното управление върху икономиката и обществото е създаването на алтернатива, която де в състояние да промени модела.

Този модел не трябва да бъде реформиран. Този модел трябва да бъде премахнат и заменен от изцяло нова управленска платформа, базирана на единни национални приоритети. Тези приоритети не следва да са предмет на обсъждане. Може да бъде обсъждан и моделиран пътя за постигането на тези цели на националното единство, но не и задължителният характер за тяхното постигане.

Искаме да се обърнем към всички с молба да погледнете в себе си и само ден след годишнината от обесването на Апостола, да се запитате дали сте готови да си купите въжетата. Ние сме…

 

 

Павел Павлов

Димитър Митев

Светослав Григоров

Васил Младенов

 

 

 

 

20.02.2016г.

Гр. София