Президентски избори

 

 

Моята мечта (за) България

 

 

 

Интервю без примка на шията

 

 

 

  1. I. Кой сте Вие, г-н Томов?

§ Кой сте Вие, г-н Томов?

 

Аз съм българин, с майка и баща и предци – българи. По майчина линия произхождам от селски род на ковачи от с. Студена, Пернишка област. По бащина линия родът е от с. Владимирово до гр. Монтана. Самият аз съм роден в София и целия ми живот основно мина в столицата. Пред очите ми София се превърна от град на тихите махали, къщи и дворове в модерен европейски град.

 

§ Казват, че Вие сте един от най-образованите политици в България?

 

Думата „най“ е по принцип неточна. Завършил съм с отличие една от столичните гимназии. По-късно с пълно отличие завърших висше образование – първоначално в УНСС, а  по-късно в Санкт-Петербург. Изкарах различни специализации в Лондон, Брюксел, Берлин и т.н. По принцип съм университетски човек – израстнах в семейство на професор и бях „проектиран“ да стана професор. Така и стана – още след завършването станах преподавател в УНСС, а по-късно доцент и професор в СУ „Св. Климент Охридски“. Освен всичко друго това означава непрекъснато самообразование, самоусъвършенстване. Чета непрекъснато и по много. Имам чудесна библиотека, която създавам много години. Става все по-трудно, поради огромния обем информация, който ни засипва.

 

§ Колко книги сте написали досега?

 

Седем. Тук не включвам брошури, студии и статии. Става дума изключително за научни книги посветени на модерната държава, държавните регулации, международната политикономия и сравнителния икономически анализ. Моите изследвания са на границата между политологията и макро-икономиката. Сега работя върху може би най-амбиционзния си труд, който е продължение на книгата ми „Четвъртата цивилизация“ издадената през 1996г. Вече 20 години пиша по въпросите на новия световен политически и икономически ред. Участвам в десетки научни конференции, посветени на този въпрос.

 

 

§ Можете ли да назовете свои научни приноси?

 

Всеки учен трябва да се стреми и постига научни приноси. И всеки трябва да знае, че признанието за тези приноси не идва веднага или може и никога да не дойде. С други думи ученият не трябва да работи, за да получи непременно признание, а да развива своето научно направление и научно поле независимо от всичко. Още в началото на 90-те години аз разработих идеята за мултиполярния свят и отхвърлих идеята за еднополюсния либерален свят. Тогава това се прие като абсурд в контекста на разпада на СССР и доминацията на САЩ. Днес това е все повече приета концепция.

По-късно разработих подробно възгледа за цикличността на държавна регулация или така наречения политически цикъл. В България не чух никакви коментари за теорията си, но от САЩ и Франция получих доста възторжени отзиви. Скоро ще представя и софтуерен модел на държавните регулации на икономиката, което предполагам ще предизвика международен интерес. Разработеният модел включва активни и пасивни индикатори и прави прозрачно и ефективно държавното управление. В своите трудове отделих много усилия и на теорията и на асиметричен прогрес във връзка с т.н. „нишова стратегия”. Това е теория за ускорения растеж, от което България има толкова много нужда.

 

§ Изглежда у нас учените не получавате нужното признание?

 

Независимо от политическите репресии, в Алма матер чувствам уважение. Най-голяма признателност получавам от своите студенти, които не казаха и една лоша дума, когато искаха да ме съдят. Не повярваха на жълтата преса и на прокурорите. За съжаление като цяло науката и образованието не са на почит при сегашните управляващи вече много години. За Борисов научната общност е досадна и празнословна. Връзката между медиите и науката е слаба или никаква. В резултат, в България да си доцент и професор не е особено престижно като се вземат предвид и ниските възнаграждения. Аз съм вече 30-години преподавател в СУ “Св. Климент Охридски“. Никога в нашата над 100-годишна история, отношението на властта към образованието и науката не е било толкова унизително.

 

§ Вие очевидно сте човек на науката. Как така се озовахте в политиката?

 

Причината е бившият ректор на Софийския университет проф. д-р Минчо Семов. Като студент в първи курс в УНСС, той ме покани в едно свое изследване. Така се сприятелихме. След години той ме препоръча и така станах съветник в Министерския съвет. Бях едва 28-годишен. Тогава поради дисертацията си за икономическите реформи минавах за прогресивен млад учен. По-късно бях един от тези, които създадоха Указ 56, първите нормативни документи за частните таксита и ресторанти и т.н. През 1990г. на 36 години станах депутат във Великото народно събрание и след 6 месеца вице-премиер в кабинета на Д. Попов. Все едно бе вчера, а са минали 25 години от тогава…

 

 

С бъдещия президент на Франция Франсоа Оланд

 

§ Как се отрази на семейството Ви влизането Ви в политиката?

 

Разбира се, че семейството ми плати висока цена за бурния ми политически живот. В България медиите не служат на хората и пазара. Те са оръдие на война на едни политици срещу други,  на едни олигарски срещу други. Война за пари, за надмощие. Черен пиар, интриги, лъжи, ирония и много малко истина.

Въпреки всичко това аз съм щастлив, много щастлив със своето семейство. Имам три деца и двама внука. Две прекрасни дъщери Рада и Лидия, които имат чудесни семейства и кариери. Благодаря и на бившата си съпруга Елена за това, че възпитахме така децата си. Тя вече доста години не живее в България и гледа 93-годишната си майка в Санкт-Петербург. Особено съм благодарен и на сегашната ми съпруга – Калина, която застана до мен в най-трудните моменти на живота ми и ме дари с малкия Александър. Въобще смятам, че инвестицията в образованието и възпитанието на децата е най-успешната ми инвестиция в живота.

 

§ Какви са Вашите постижения в българската политика?

 

Повечето от постиженията в политиката имат колективен характер. Има, разбира се, и такива, които са плод на лична инициатива.

 

Мисля, че най-голямото постижение е участието ми в изготвянето на сегашната българската Конституция. Това бе изключителен личен шанс, защото тогава се оказах едновременнно зам. председател на Министерския съвет и депутат във Великото народно събрание. Тогава опозицията бойкотира Конституцията и ние се оказахаме сами като ръководители в една сложна политическа обстановка. Успехът на Конституцията е безспорен. Вече 25 години, това е работещ и основополагащ документ за развитието на България.

Вече стана дума за Указ 56, който откри пътя на частното имущество, който бе постигнат при тежки тоталитарни ограничения. Този указ направи прехода от 1989 – 1992г. много по-мек и естествен. През 90-те години участвах в изготвянето на повечето икономически закони – общият им брой е близо 30. В периода 1997 – 2001г. от името на Евролевицата и под мое ръководство бяха разработени поредица от реформи и съответни законопроекти. Ценя от тях особено два: проектозакона за минималното почасово заплащане и проекткозакона за здравното осигуряване, който е коренно различен от сегашната здравна система. Въпреки че, и двата законопроекта не бяха приети от мнозинството, смятам че те можеха да помогнат на България – и в областта на доходите и в областта на здравеопазването.

За свое постижение смятам формирането и оцеляването на партия „Българска Социалемокрация – Евролевица“. И не само, че това е единствената (извън столетницата) лява партия, която самостоятелно стигна до парламента, а заради последователната вярност към на социалдемократическата кауза. Днес БСД – Евролевица е единствената социалдемокрация, която се явява самостоятелно на президентските избори.

Да не пропусна. През 2008г. под мое ръководство ЦСКА стана шампион на България. Длъжен съм да спомена и постиженята си в бизнеса. По моя инициатива стана инвестицията на „Америкън Стандарт“ в Севлиево. След моя две годишната работа в страната и в „Кремиковци“ влезе фамилията Митал. Докато той бе тук бюджетът е получил над 400 млн. лв. приходи (за 2006 и 2007г.). Това бе сериозен резултат. Общо за двете години заплатите на работниците бяха увеличени с 48%. Жалко, че изгониха чуждите инвеститори от „Кремиковци“…

 

 

С външния министър на Великобритания Робин Кук

§ Защо станахте социалдемократ?

 

Колкото и парадоксално да се стори на някои – заради научните си предвиждания. Бъдещето на света, а и на България не е в „ерзец капитализма“. (по думите на Нобеловия лауреат – Д. Стиглиц), нито на тоталитарния комунизъм или социализъм. Бъдещето е в това, което аз нарекох през 1996г. нов идеен синтез – синтез между свободата и солидарността, между правото на стопанска инициатива и социалната справедливост, между правата на капитала и правата на труда. Този синтез най-пълно е представен в ценностите на социалната демокрация. Към това добавяме и Европейската левица вплетена в нашето историческо име – Евролевица.

 

§ Защо социалдемокрацията в България не успя засега?

 

По две причини. Едната е деформацията на българския преход – вместо път към модерна държава, средна класа и социална Европа, ние се върнахме назад – към див старомоден капитализъм, слаба и корумпирана държава, олигархични зависимости на властта, дълбоко социално неравенство. Социалдемокрацията е идеология на средната класа, на единението на класите, на намаляване на неравенството, на модерните държавни регулации. Социалдемокрацията е най-доброто съчетание между граждански права и задължения. България, поне засега, не тръгна по пътя на социалната демокрация, а по пътя на разделението на обществото на бедни и богати, на алчността, на неравенството. Рано или късно, ние ще се върнем на пътя на социална Европа и това ще даде нов шанс на нашите идеи.

 

С генералния секретар на НАТО – лорд Робертсън

Втората причина за временното отстъпление на социалдемокрацията е репресията на управляващите от БСП, а след това и ГЕРБ срещу лидерите на БСД – Евролевица, а и на други социалдемократически партии и групи. Такива репресии имаше и през 90-те години на миналия век, но това, което се случи между 2008 и 2016г. надмина всичките ми очаквания. Напълно измислен процес срещу мен, който продължи 8 години. През 2016г. окончателно ме оправдаха. Няколко съдебни състава постановиха, че „самото обвинение е несъставомерно“. Но какво от това, когато 8 години медиите тръбяха, че съм присвоил милиони, които не съм виждал. Станишев, Първанов, прокурори, ДАНС – всичко бе насъскано срещу мен. Гарнираха процеса с  „черен пиар“. Разпространяваха в посолства и в международни организаци всякакви нелепости. Естествено социалдемокрацията пострада. В БСП има някаква сатанинска омраза към независимо мислещите хора и независима социалдемокрация. Те или те купуват или бият. Ако не се предадеш могат даже да ти устроят съдебен процес. Разбира се, това беше, когато бяха на власт. Много е важно в България да им социалдемокрация, която да се върне в парламента и да върне България в рамките на социална и модерна Европа.

 

 

§ Какви са Вашите най-големи неудачи в политиката?

 

Аз и Българската социалдемокрация – Евролевица сме в опозицията вече 20 години или почти от самото си създаване. Днес това е повече плюс, от колкото минус, но е много трудно да удържиш политическа партия толкова дълго време извън властта. Не смятам, че сме сбъркали, когато сме останали в опозиция на проваления политически курс на прехода, на корумпирани партии. Но мога да призная за обща, в частност и наша политическа неудача това, че позволихме мутри и полукриминални типове да овладеят държавата и да контролират отделни власти и цели институции.

До края на XXв. държавата, макар отслабена бе все още решаващ фактор. С идването на власт на С. Сакскобургготски нещата се преобърнаха. Чрез натрупаните средства от приватизацията, икономически групи започнаха да си купуват министри, прокурори, съдии, а след това и медии. Всички правителства след 2001г. правеха непростими компромиси с криминалния бизнес. Така бяха извършени неизгодни многомилиардни сделки с държавно имущество. Най-големите държавни фирми бяха приватизирани на безценица, обикновено чрез офшорки.

До 2001г. възходящият път на Евролевицата бе безспорен. През 2001г. бившият български цар спечели почти половината от гласовете с набързо формирана партията и с парите на повечето икономически групировки. Това прекъсна пътя ни.

После дойде и репресията срещу мен от страна на Първанов и Станишев.

 

Политика в условията на демокрация не е разходка в райска градина. Това е постоянно изпитание, задължително редуване на победи и загуби. Политиката изисква търпение, висок морал, дори около теб да става точно обратното. За това приемам въпроса Ви за неудачите малко условно. Да, през последните вече 15 години БСД – Евролевица е извън властта и парламента. Но тя остана и оцеля защото бяхме последователни. Аз и моите съратници останахме социалдемократи от първия до днешния ден на демократична България. Сега, както и тогава вярваме в свободата, солидарността и социалната справедливост. Днес сме единствената двойка кандидати за президент и вицепрезидент, които сме издигнати самостоятелно от социалдемократическа партия.

 

 

С генералния секретар на ООН Антонио Гутиереш и Елена Поптодорова

§ Какви са моралните Ви основания да се кандидатирате за президент на България?

 

Мисля, че всеки от кандидатите за президент и вицепрезидент следва да даде подробни отговори за политико-моралните аспекти на своя живот – за своя опит, семейно положение, икономически статус и т.н. От една страна притежавам сериозен опит във вътрешната и външната политика на страната, от друга – останах дълги години в опозиция, за да имам днес моралното право да се боря за обща политическа промяна. Нямам от какво да се срамувам и притеснявам. Нямам нищо какво да крия от гражданите на България. Влизам в тази кампания с чисто сърце и чисти ръце.

 

През всичките 25 години на прехода имам изрядно данъчно поведение. Нямам задължения към НАП. Нямам средства в чужбина.

 

Всички тези морални аспекти се отнасят и до д-р Радослав Радославов – кандидат за вицепрезидент. Моят партньор д-р Радослав Радославов е един от най-добрите регионалисти на България. Автор е на няколко книги. Един от теоретиците на съвременната социалдемократическа политическа теория. Силата на нашата двойка е, че ние имаме подробно разработена програма как да изправим българската икономика, как да привлечем мащабни инвестиции, как да помогнем на българското общество.

 

С министър-председателя на Русия – реформатора Егор Гайдар

§ Има хора, които още смятат, че вие сте присвоили пари от „Кремиковци“ и ЦСКА?

Едва ли някой сериозен човек смята така, особено след решението на ВКС. Има хора, които са жертва на безобразна пропаганда. Пет съдийски състава отхвърлиха обвиненията и за Кремиковци и за ЦСКА и накрая ВКС постанови в мотивите си, че самото обвинение е „несъставомерно“, т.е, че такова не е трябвало да има въобще. Давам си сметка, че има хора, които ще кажат: „И този се измъкна”. Ето защо не смятам да спирам борбата и да се боря за своето име и за името на своите колеги. Сега след оправдателната присъда е важно да се отговори на въпроса: кому беше нужна тази 8 годишна репресия; кой е организатор? За 8 години изучихме детайлите на процеса – знаем почти всичко за него. Главни подбудители са бившият президент Първанов и бившият премиер Станишев. Непосредствените изпълнители са няколко съветници на двамата, бившият министър Петър Димитров, който инициира прокурорската намеса чрез специално лъжливо, писмо-измама до бившия главен прокурор Борис Велчев. Станишев със своя заповед даже прати ДАНС в ЦСКА (в пълен разрез със закона за ДАНС) с цел да подтикне прокуратурата за действия.

 

С шампионската купа по футбол. Със звездите на ЦСКА Велизар Димитров и Клаудио Ней

II.

Какво искате да постигне на тези избори?

§ Каква е главната Ви цел за предстоящите избори?

Нашата основна цел е чрез президентската институция да спрем изоставането на България и тя да си върне своята сила и авторитет като държава и общество. ГЕРБ управлява страната вече седма година. Единственото, което направиха. – харчеха здраво еврофондове и с тези пари се построиха пътища, автомагистрали. Но България си остана най-бедната в Европа. Доходите са 5-6 пъти по-ниски от тези в другите европейски страни. Натрупване на капитали няма. Повечето граждани се чувстват унизени. Вече почти 2 млн. души напуснаха страната. Младите българи бягат в чужбина главно поради липса на перспектива и добре заплатени работни места. 34% от гражданите на България са много бедни. Образованието, здравеопазването, спортът, общините социалните системи страдат от хронически недостиг на средства. ГЕРБ обаче не предлага нищо различно и за следващите години. Същите анемични темпове на растеж, същата липса на инвестиции, същата а и по-голяма корупция. Това е причината да искаме цялостна политическа промяна.

Ролята на президентските избори – 2016г. е да отворят врата към тази политическа промяна? Не само промяна на президентската институция, но промяна по същество – промяна на политиката. ГЕРБ държи сега почти всички позиции във властта. Ако това продължи, то статуквото ще се запази, а бягството на млади хора в чужбина ще продължи. Това може да превърне България в територия без младо население, без български генен потенциал. Целта на Борисов е да има плаха подчинена президентска институция. Избора на Цецка Цачева като кандидат-президент е доказателство за това.

 

§ Има ли различна политика от тази на ГЕРБ?

Има, безспорно има. Нашата задача с д-р Радославов е да покажем на Българите, че такава различна политика има. Няма да сбъркам, ако кажа, че реформите следва да се извършват в почти всички сектори – от армията, полицията и службите за сигурност – до образованието и спорта. България се нуждае от рестарт, от нов подем, от ново включване и сближение с новото и прогреса на другите европейски страни. Вече 10 години сме член на Евросъюза, а резултатите са печални. Сега сме по-назад с пъти от всички източно европейски страни, с които доскоро бяхме равни.

Ситуацията в България е такава, че промяната в Президентската институция ще доведе до верижни промени в цялата политическа система. Това означава нови парламентарни избори. Това означава и незабавни промени в цяла поредица сектори. При такъв сценарий, новият президент ще има достатъчно власт, за да извърши необходимите промени – да назначи ново служебно правителство, да извърши корекции в бюджета и тн. Въобще Конституцията на България дава много пълномощия на държавния глава. Проблемът е, не че те са малко, а че досегашните президенти не ги реализират.

Изборът е ясен. Който му харесва политиката на ГЕРБ, нека гласува за техния кандидат, който смята, че 10 години изоставане стигат, нека гласува за нова програма и нови кандидати.

 

 

§ Не бива ли да се увеличат пълномощията на държавния глава?

Сега да се говори за това е несериозно. Бившият президент Първанов няколко пъти се обяви за президентска република. Това е грешка. Това е прикрит опит да бъдем отдалечени от европейската политическа традиция. В Европа има само парламентарни страни и една полупрезидентска република (Франция). За малка страна като България, това предложение е абсурдно и по същество антиевропейско. А що се отнася до Първанов – когато един човек е бил президент 10 години и властта не му стига, значи признава, че не успял да се справи.

Според нашата Конституция президентът е държавен глава и главнокомандващ и той представлява народа в неговата цялост. Когато създавахме Конституцията ние много мислехме как едновременно да направим силен, авторитетен държавен глава и едновременно да гарантираме парламентаризма. Смятам, че постигнатият баланс е много добър.

Парламентът определя правителството и основните държавни институции. Но президентът осигурява връзката между различните власти. Той е мост, медиатор, между властите и същевременно гарантът за тяхното разделение. Президентът има кадрова сила и в съдебната власт, и в Съвета за електронни медии, и в Българската народна банка. Той може да се обръща към парламента, има право на отлагателно вето. Сериозни са пълномощията му по отношение на Указите за назначаването на шефове на служби за сигурност, генерали и посланици. В този случай президентът не избира, но има право на своя преценка, включително да откаже предложенията на правителството.

Всичко това бе направено с една цел – президентът да бъде политическия мост между различните власти, да гарантира тяхната независимост и същевременно тяхното единство в рамките на закона. Така властта на президента е достатъчно голяма. Той не се занимава с ежедневието на изпълнителната власт, но определя заедно с парламента насоката на развитие.

Ние имаме един повтарящ се рецидив. Министър-председатели със силно его подтискат и ограничават държавния глава. Тогава прехвърчат искри или пък президентите се свиват в ъгъла на събитията. В този смисъл президентските права бяха силно ограничавани при правителствата на Ив. Костов и на Б. Борисов. Общо взето нашите президенти досега демонстрират повече плахост, отколкото действия. Лошо за страната е, когато президентът става послушник на правителството. Лошо е и, когато премиерът забравя за това, че интересите на народа стоят по-високо от тези на своето правителство.

Или другия случай – когато президентът се прави на ни чул, ни видял по повод на големи обществени проблеми. Първанов беше президент на страната десет години. През това време се извършиха десетки крупни корупционни сделки, които отнеха от държавата и обществото милиарди евро.  Да сте чули той да скочи, да говори, да се бори. Нищо подобно. Плевнелиев постави няколко пъти въпроса за разкриването на истината за КТБ, но след това се спря и замлъкна.

Нуждаем се от държавен глава, който живее с народа и изразява неговото мнение, който е солидарен с подтиснатите българи, който не търпи корупцията.

 

С министър-председателя на Швеция – Йоран Першон

§ Сега редица от кандидат-президентите са със съмнителна подготовка. Възможно ли е такива хора да участват в кампанията?

Ние сме странна държава. Поне трима премиери за последните 25 години станаха такива с няколко години трудов стаж. Хора без опит, без знания без каквато и да е научна подготовка. Обикновено такива „лидери“ компенсират липсата на опит с непрозрачност, с популизъм и със задкулисие вместо с откритост. Питате ли колко му е сложно да Борисов да комуникира с европейките лидери, без да знае, какъвто й да е чужд език?

Президентът на Републиката трябва да е човек с опит, улегнала и независима личност. Ние с д-р Радославов искаме да върнем знанието, науката в политиката. Съвременната политика изисква анализ, дълбочина, използване на нови модерни методи при приемане на решения. Първанов, Станишев, Калфин се оплетоха в неясни и тромави решения, като платиха изграждането на реакторите за АЕЦ „Белене”, без да има ясен договор. Борисов три пъти си сменя позицията да се строи ли АЕЦ „Белене“ или не. В резултат, днес българският народ плати 1,2 млрд. лв. за глупостта на своите избраници. Държавата иска стабилно поведение, стратегическо мислене, авторитет, сдържаност, солидарност.

§ Безспорно Вие сте най-авторитетната двойка от гледна точка на опит и знания. Много професори и още цяла група знаменитости Ви подкрепят. Какво искате да измените в работата на президента?

Главната задача е да върнем доверието в българската държава и българските  институции. А това може да стане при абсолютна прозрачност на действията на българските държавници, при истинност и прозрачност за отговорността на всеки. Днес по-голямата част от гражданите не вярват на нашата държава. Изразът „няма такава държава“ доби не случайно популярност. Сделки за милиарди с държавно имущество стават анонимно, чрез поставени лица, офшорки или на занижени цени. Лица, които като министри са извършвали заменки на държавни имоти в разрез със закона, днес са кандидат-президенти.

Това, което ще гарантираме с д-р Радославов е правото на хората на обективна информация, за истината за всеки факт, за всяко действие на държавата. Обществено движение за прозрачност на държавата – ето какво сме разработили като кандидат-президентска двойка.

Втората програма. Смятам, че на президентската институция приляга да инициира поредица от реформи в медийната сфера. Срамно е да заемаме 112-то място по медийна свобода. Срамно е по значителни въпроси като Белене и КТБ обществото да получава информация по лъжичка, да се крие продажбата на държавно имущество и т.н. Реформата в медиите трябва да бъдат към защита на свободата на словото, която на практика изчезна. От друга страна гражданите трябва да бъдат защитени от хули и клевети.

Трета програма, която сме разработили е за съдебната реформа и борбата с корупцията. Трябва да кажа, че това, което предлагаме се различава съществено от от сегашната псевдо съдебна реформа.

Ние категорично смятаме, че българското законодателство има съществени пропуски, които позволяват измамите, присвояването, нелоялната конкуренция. Ние искаме да предложим по-ясни критерии за това какво е държавна корупция и да отразим тези идеи в законодателство. Не е вярно, че президентът няма пълномощия, за да решава тези въпроси. Силата на президента е в това, че той може да мобилизира общественото мнение, да активира институциите, когато става дума за обществено значими проблеми.

Смятаме, че това ще доведе до съществена промяна за конституционно право на гражданите за информираност за всичко ставащо в Българската държава.

 

 

III.

Моята мечта за България

 

§ Не отдавна Вие говорихте пред студенти за вашата мечта за България?

Преди 10 години написах книгата „Оптимистична теория за България”, макар че тя спечели награда за публицистика, изложената идея за национален идеал си остана само теория. Силни политици в България, могат да бъдат само тези, които успеят да обединят българския народ върху общи цели и идеали. Преди век и половина българите са се обединили върху идеала за национално освобождение. След това около идеала за национално обединение. Днес ние още нямаме общоприет национален идеал. Обществото ни е разпокъсано между комунизъм и антикомунизъм, между набързо забогатяло малцинство и много, много бедно малцинство. Според мен днес националният идеал може да бъде идеята за достигане на нивото на доходи, технологии и културата на най-развитите страни в Европа.

Най-синтезирано моята мечта за България е в това родината да стане истинска европейска страна – просперираща, уверена в себе си. Да се гордеем с България не само с нейната история и култура, но и с нейните хора, с постиженията на народа!

 

С последния президент на СССР, най-смелият реформатор, Михаил Горбачов

§ Реалистично ли е това, все пак България изостава 5-6 пъти в производителността на труда, в доходите?

Вече много години разработвам проблемите на така наречената нишова стратегия. Стигнах до много изводи от изучаване на опита на страни с нашите размери постигнали огромен прираст в своето развитие. Страни като Южна Корея, Финландия, Малайзия, Дания са пример за нас. Без съществени природни ресурси тези страни са постигнали производителност и доходи сред най-напредналите страни в света. Всички те са се ориентирали към определен начин на производства в много тесни секторни ниши и производство на най-високо световно ниво. Смятам за напълно естествено и ние да тръгнем по този път.

Това означава тясна специализация на определени български сектори с помощта на държавата и банките. Ако средният икономически растеж за всички сектори следва да е 4-5%, то секторните ниши трябва да бъдат 15-20%. Днес България почти няма масови производства на изделия на световно равнище, за разлика от Словакия, която само за 20 години започва да асемблира автомобили на най-големите фирми в света. Ако използваме този опит можем да постигнем много високи резултати и това е напълно реалистично. Имаме много точно развита програма в това отношение.

Когато се кандидатирахме за президент и вицепрезидент, ние разполагахме с програмата за възраждане на българската икономика. Именно тази програма формира оптимизма ми, че България може да преодолее изоставането и да промени курса си на развитие.

 

С президента на Полша Александър Квашневски

§ Достатъчно ли е икономиката да постигне 1-2% годишен прираст, какъвто имаме в момента за да спре изоставането?

Не, не е достатъчно. Изоставането може да бъде спряно при растеж от минимум 4-5%. Но и това не е всичко. Икономическият растеж е база за достигане на по-добър живот, но само по себе си той не е достатъчен. Много е важно какъв е този растеж и как се разпределя вътрешния продукт между хората и различните социални групи.

Днешна България е не само най-бедната страна в Европа, но и страната с най-голяма социална диференциация. Пропастта между бедни и богати у нас е отчайващо голяма. Сегашното правителство на Б.Борисов нито разбира, нито може да измени ситуацията.

Увеличаването на минималната заплата на 420 лева (210 евро) не може да реши проблема. Такова ниво на заплащане няма да спре масовата младежка безработица. Сега 34%  от населението е бедно по европейските стандарти, а други 40-45% живеят с доходи от 200 до 400 евро на човек, което прави живота труден и  несигурен.

Политиката на ниските доходи у нас започна по времето на Иван Костов, но изоставането от други европейски страни се задълбочи особено много след 2009г. Всичко в този период се правеше в името на група олигарси и свръх богати хора – плоския данък, заменките на земи и гори, концесиите на безценица, разпределението на еврофондовете, предумишлените фалити на банки и предприятия.

Моята цел е да намаля пропастта между бедни и богати, да посоча на депутатите начините, по които това може да стане.

 

§ Вашият девиз е: Победих мафията защитавайки себе си! Ще победя мафията защитавайки права на всеки от ВАС! Какво искате да кажете с това?

У нас има много хора, които смятат, че лошата обществена атмосфера се дължи на бродени качества на българите. Това е невярно и ненаучно обяснение. Отвратителните скандали, черния пиар, жълтениите в пресата се дължат на липса на закони, на правила за публичния живот.

 

С учителя социалдемократ Петър Дертлиев

Ние сме поругани като граждани от беззаконността на някои медии. Въпреки Конституцията хората не могат да се защитят от клеветите на медиите. България губи страшно много от това. Ние нямаме неопетнен политик, обществен деец или артистична звезда. При аналогични собственици на медиите и скрито финансиране, задкулисието побеждава. Явно е, че без нов закон за медиите, ние няма да се отлепим от дъното на класацията за свобода на медиите. Днес сме на позорното 113-то място, след много африкански и азиатски държави.

Като държавен глава, който отговаря за връзката между различните власти, смятам да помогна много в това отношение. Ще гарантирам правото на гражданите да получават вярна и повременна информация за всичко ставащо в държавата. Ще гарантирам разследване за всеки открит проблем от голям обществен интерес. Това е конституционно право на българските граждани. Реализацията на това право ще убие мафията в България.

 

 

 

§ Много общественици смятат, че един нов закон за медиите ще ограничи свободата на слово?

Точно обратното. Става дума за защита свободата на словото, за защита правата на журналистите, за защита на съвестта. В крайна сметка става дума за битка за повече прозрачност. Питате ли, колко български журналисти се чувстват цензурирани да пишат това, което искат? Колко главни редактори имат „списъци” на лица, за които се пише само лошо или нищо. Няма свобода на словото, без свобода на гражданите да имат това, което виждат и, което чуват.

Имате ли представа, колко взема днес един журналист? Колко унизени са повечето от тях. Докато тази скрита цензура не се спре, свободата на словото ще остане фикция.

 

§ Мислите ли, че подобна реформа в медиите ще помогне в борбата срещу корупцията?

Мечтая в България да има такъв обществен диалог, при който корупцията ще стане почти невъзможна. Ако няма свобода на словото и истините се замазват, корупцията никога няма да спре. В днешна България, повечето корупционни сделки са известни на обществото. Но какво от това, когато те се прикриват от угодни медии, или се замазват с контра статии и обяснения.

В България, всички корупционни сделки имат и своето медийно обезпечение. Като кандидат-президентска двойка, ние посочихме корупционните сделки, на стойност над 10 млрд. лева. Това не трогна прокуратурата. А са ощетени данъкоплатците, гражданите на Република България!

§ Смятате ли, че в нашето общество може да настъпи някакво помирение?

Моята мечта е да се постигне национално помирение колкото се може по-скоро. Но помирение ще постигне само тогава, когато в обществото се възцари по-голяма социална справедливост. При пропаст между бедни и богати, при корупция и укриване на нейните носители, това не може да се случи. Ето защо въпросът, който поставяте е комплексен.

Държавният глава има решаваща роля в това отношение. Той трябва да реагира срещу социалните несправедливости. Той е длъжен да посочва големите корупционни проблеми. Той може да мобилизира общественото мнение срещу използването на властта за лично обогатяване. Националното помирение изисква държава и държавен глава, които говорят с институциите и едновременно говорят с народа, които посочва начина за преодоляване на конфликтите. Помирението започва от лидерите, от институциите и едва след това от партиите.

При авторитарна власт не може да има помирение. За съжаление България върви към авторитарна еднолична власт на Б. Борисов. Борисов се опитва да контролира президентството, изпълнителната власт и голяма част от медиите, съдебната власт и преди всичко прокуратурата. Издигането на Цецка Цачева за държавен глава от ГЕРБ е продължение на същата политика. Опасността от лична авторитарна власт от страна на Борисов става все по-голяма.

§ Какъв е според Вас критерия за авторитарна власт?

Авторитарната власт се получава тогава, когато едно или няколко лица узурпират контрола върху институциите и по този начин смазват независимостта на отделните власти. Когато едно или група лица контролират изпълнителна, съдебната власт и медиите едновременно. Това убива демокрацията. Виждате сами: по-голяма част от медиите се страхуват да кажат дори една странична дума за неговата дейност. Вашият съдебен съвет блокира разследвания, независимо че държавния бюджет е бил ощетен с милиарди лева. С различни машинации Борисов поставя под контрол местната власт, а сега се опитва да направи това и с президентската. Неговата риторика не прилича на европейски лидер, а по скоро на авторитарен лидер. Той, често казва: „Вчера платих 50 млн.”, „Дадох им стадиона”. Говоренето от първо лице е обиждащо. Все едно, че става дума за негови пари, а не за пари на всички българи.

 

 

 

§ Какви лидери са нужни на България, за да си върне доверието към политиката?

В България имаме много подготвени хора да бъдат лидери на европейско равнище. Просто вече 15 години властта в България е узурпирана от лица, които правеха компромиси с престъпния свят, които действат задкулисно. Задкулисието е определяща черта на мафията. Авторитаризмът прераства в мафия, когато управляващите почват да разпределят пари, да присвояват бизнеси. България е призната за най-корумпирана страна в Европа поради това съчетание: авторитаризъм плюс задкулисие, което в крайна сметка прави корупцията повсеместна. Работодателските организации посочват, че 46% от всички фирми в страната са били обекти на корупционен натиск от държавни служители. Това е срамно и обидно за нашия народ.

Мечтая за България с лидери, които могат открито да говорят пред народа, които не заобикалят неудобните въпроси, които не употребяват работното си време в рязане на лентички за саниране на блокове и спортни площадки.

Ние се нуждаем от лидери, които могат да поемат отговорност, които могат да признават своите грешки и слабости. Комично е, когато хора, които са десетилетия на власт се обявяват за носители на промяната. Смешно е, когато Първанов и Калфин, критикуват БСП и Борисов, след като са били на ключови позиции в техните правителства. Лидерите трябва да са открити и да носят отговорност за всяко свое действие докато са на власт.

 

 

§ След скандала около замяната на Бокова с Кристалина Георгиева, Вие говорихте за неадекватност на външната ни политика?

Това е вярно. Този скандал показа големи слабости на българската дипломация – липса на решителност и задълбочен консултации още при издиганата кандидатура на г-жа Бокова. Липса на информация и диалог на най-високо равнище при замяната на Бокова с Георгиева. И накрая поредица от процедурни нарушения и погазване на традиции в най-голяма световна организация.

Авторитетът на една държава е право пропорционално на авторитета на нейните лидери. Сегашните лидери на страната е под критичната точка. Вече излизат поредица от статии, които осмиват българските лидери. Нас почти никога ни няма в световните новини. За седем години управление нашият премиер няма нито една сериозна реч на международен форум. Сега ни предлагат и такъв кандидат за президент. Българският народ не заслужава подобни оценки и такова пренебрежение.

Що се отнася до външната политика тя вече 15 години е поставена в нормални политически рамки. Ние сме членове на Европейския съюз от 2007г., но направихме този избор много по-рано. Ние сме членове на НАТО, защото повечето европейски страни са избрали тази организация за техен военно-отбранителен механизъм. Същевременно се нуждаем от добри и делови отношения с Русия. Лошите ни отношения с Русия се дължат на непоследователността на българската политика. Всичко това доведе до загуба на големи инфраструктурни проекти и инвестиции, които бяха усвоени от Турция и Гърция. Така не се постъпва с партньори, особено ако са велики сили

 

§ Вие често говорите за връзка между външната политика и чуждите инвестиции?

България е на последно място по почти всички икономически показатели сред 28 членки на европейския съюз. Но с инвестициите въпросът е особено тревожен. Само с еврофондове до никъде няма да достигнем, а когато те спрат след няколко години, тогава не ми се мисли. Липсата на чужди инвестиции е най-големия показател за слабата външна политика. И причината не е в нашите дипломати, а в липсата на каквато и да е външноикономическа стратегия. Големите корпорации странят от България. И това е зоната, в която мога да бъда полезен повече от всеки друг кандидат. Външната политика трябва да стане по иновативна и икономически по резултатна.

 

§ Може ли президента да помогне за извършване на съдебната реформа?

И може, и е длъжен! Една от най-големите пропуски на президента Плевнелиев е, че не подкрепи съдиите в битката им за независимо правосъдие, че си замълча. Що се отнася до президента Първанов, то през неговите два мандата съдебна система бе превзета отвътре. Създаде се традиция силните на деня да назначават свои хора. В България вече стана традиция – щом си на власт, за теб закон и съд да не съществува.

Главната задача пред новия президент е да е да подкрепи тези магистри, които се борят за независимост на съдебната система от политически и олигархични влияния. Имам убеждението, че магистрите имат капацитет да извършат сами съдебната реформа. Те имат нужда от подкрепа. Ако Висшият съдебен съвет и прокуратурата продължават да се съобразяват с изпълнителната власт, всичко отива по дяволите. Тогава няма да има разследвания за разхищенията на държавно имущество, за продажба на крупни фирми на офшорки и т.н.

Основна цел на нашата програма е така да преобразуваме съдебната система, че тя да стане гарант за прилагането на закона и за максимална социална справедливост. Правата на съдиите следва още да се разширят. Готов съм да предложа механизъм как магистрите постоянно да влияят при приемането на законите. Готов съм също така да инициирам и национален дебат за прозрачност в съдебната система.

 

§ Къде са повечето проблеми, които пречат на борбата с корупцията – в службите за сигурност или в съдилищата?

Когато имаме корупция по горните етажи на властта, по-засегнати са самите служби за сигурност и прокуратурата. Аз обаче не съм склонен да обвинявам магистратите. Главната беда е в натиска на изпълнителната власт и свързаните с нея олигарси. Да се потули това или онова дело, да се прикрият тези или онези факти – това става по заповед от Задкулисието. Така ставаха и стават много назначения на висши магистрати и ръководители на служби.

Жалко е, че много от тези хора не четат историята. Когато политици заставят служители на ДАНС, ГДБОП или прокурори, да нарушават законите и да прикриват корупция, това е страшно! Така служителите на сигурността стават нарушители на закона. Те се оказват виновни пред историята, от което по-важно е, че ще страдат децата им. Законът, а не началникът е защитник на полицията на следователя на прокурора. Моят призив към всички служби е: не изпълнявайте заповеди, които са срещу закона, не прикривайте факти, говорете само истината! Иначе ще обвинят Вас, а злодеите ще се скрият за гърба Ви. Спомнете си 1945 или 1991г.

§ Могат ли нашите служби за сигурност и армията да се справят с усложнените им задачи в сегашната обстановка?

За съжаление през последните години (след като станахме членове на НАТО) и армията и полицията са във влошено състояние. Причината е постоянно недофинансиране, въпреки поетите към нашите съюзници ангажименти. Днес в армията се плащат основно заплати и почти не се дават пари за техника и оборудване. Военноморските и военновъздушните сили са в трагично състояние. Вечното оправдание, че няма пари в действителност е оправдание и признание за безсилие. Когато декларирате, че няма пари за сигурност, признавате, че не можете да опазите своята страна, своите деца.

Сега от всички се вижда, че модерна държава не може без модерна армия, особено, когато се намира в такъв географски район като нашия. Лъжата, че членството в НАТО автоматически ще ни даде сигурност е лъжа. В моята програма е предвидено да работя за такова преструктуриране на бюджета, което да осигури достатъчно средства за укрепване на българската армия. Нашите достойни офицери и генерали разработиха не лоши програми, но за съжаление те остават само на книга.

§ Отново се чува за протести на полицаи?

Протестите са напълно обосновани. Ако кажем в Европа, че един български полицай получава 400-500 евро заплата няма да ви повярват. Унизително е полицаите сами да си купуват дрехи, обувки и т.н. Явно, че и тук се налага и по-големи реформи включително по-висока оценка на труда на полицаите. Ако искаме спокойствие и сигурност на гражданите трябва да имаме силна армия и боеспособни служби за сигурност.

§ Може ли в това състояние да се справим с бежанския проблем?

България е превърната в трансмисионен пункт на бежанци от изток на запад. Десетки хиляди бежанци преминават през България, за да стигнат до страни в Западна Европа. Това показва, че сме разграден двор. Решението не е само в построяването на ограда с Турция. Решението е в укрепване на граничната полиция и осигуряването на надежден контрол по южната ни граница. Но в никакъв случай не трябва да изграждаме нови бежански лагери и да поемаме подобни ангажименти пред европейските ни партньори. Ние сме против ксенофобията и против националистически крайности, но и против анархията по границата. Готов съм да защитавам правата на всички български граждани независимо от етноса и религията. Не одобрявам безконтролното влизане на чужди граждани. Готов съм да предложа геополитически решения, които да спрат бежанската криза.

 

 

§ Неотдавна на ваша лекция казахте, че сте победил мафията в битката по случая Кремиковци?

Изразих тези мисъл след окончателното ми оправдаване след осем годишен процес. Зад репресията стояха един бивш президент, един премиер и няколко услужливи прокурори. Тогава използвах този девиз: „Победих мафията защитавайки себе си! Ще победя мафията защитавайки Вас”. Защото жертва на българската политическа мафия са нашите граждани, нашия народ. Ние не заслужаваме управление, което ни прави толкова ограбени и толкова бедни. Ние българите заслужаваме повече! И трябва да го постигнем.

 

София

X.2016г.