ПРОГРАМА ЗА УСКОРЕНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

 

 

 

 

 

 

ПРОГРАМА ЗА УСКОРЕНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

Това е програма за:

  • Превръщането на България в бързо развиваща се икономика;
  • Ускорено догонване на другите европейски страни;
  • Бързи реформи във всички публични сектори;
  • Поетапно удвояване на доходите до 2025 г.
  • Смяна на олигархичния корупционен модел на управление;
  • По-силна България в Европа;

 

 

 

 

 

 

 

София

9 юни 2018

Съдържание

I            8 години изоставане стигат;

II            За същността и целите на нашето политическо движение;

III            Главната цел: ускорение и превръщане на България в бързо развиваща се икономика;

IV            Дигитализацията – основният източник на ускорено развитие;

V            Науката и образованието – двигателите на ускорението;

VI            Реформата на публичните сектори и на държавния бюджет – път към модерния тип държава;

VII            Политическа реформа и унищожаването на корупцията;

VIII            По-силна България в Европа;

IX            Политическият календар на нашето движение;

 

 

  1. I.

8 години изоставане стигат

 

България вече 10 години е определяна като най-бедната и корумпирана държава в Европа. БВП на глава от населението на България е 3-4 пъти по-малък от развитите европейски страни. Доходите на българските граждани са неколкократно по – ниски от средните за Европа. По всички основни показатели заемаме последно място на континента. За съжаление българските правителства през последните две десетилетия не можаха да използват ефективно присъединяването към Европейския съюз. Те допускаха тежки олигархични зависимости и мащабна корупция. Българската демокрация придоби формален характер и стана заложник на тяснопартийни интереси. Така България остана в крайната периферия на Европа като общо ниво на развитие, извън Шенген и Еврозоната.

Ако се запази сегашната политика, изоставането на страната от другите европейски нации ще продължи. Дори плановете на сегашното българско правителство да се изпълнят, реалният БВП на глава от населението през 2021 г. ще бъде малко над 8 000 щатски долара.  Това ще бъде 6-7 пъти под средното ниво на европейските страни! Вместо догонване и кохезия, ние се отклоняваме все повече от европейските стандарти. В последния си доклад за България от март 2018 г. експертите на Европейската комисия подчертават: „Ниските доходи  увеличават разстоянието между България и Еврозоната”.

 

 

Табл. 1

2017 г.

в евро

ЕС 28 Източноевропейски страни (Вишеградската група и Прибалтийските страни) България
БВП на човек от населението 27 600 13 500 6 380
Минимална месечна заплата 820 420 235
Средна месечна заплата 1520 750 406
Процент от населението – бедни и изложени на риск от бедност (ЕК) 16,7 % 15 % 40 %
Социална диференциация

(разлика между най-бедните и най-богатите)

5,2 пъти 4,1 пъти 8,2 пъти

 

Най-голямото доказателство за драматичното изоставане е фактът, че производителността и доходите у нас са вече два пъти по-ниски от другите източноевропейски страни (табл. 1). С тези държави ние имахме равни показатели до влизането ни в Европейския съюз. Главната причина за това изоставане е принизяването на българската държава, на българските институции. Зависимостта от олигархичните кръгове, корупцията, липсата на индустриална и технологична стратегия изправиха България пред тежки геополитически и икономически рискове.

Първо. Недопустимо се забави приемането ни в Шенген и преддверието на Еврозоната, главно поради корупция и изоставане на доходите. Предупреждението на френския президент Еманюел Макрон, отправено през май 2018 г., ясно показва геополитическата опасност пред страната: „Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки в последния момент”. Отказът да бъдем приети в преддверието на Еврозоната (май 2018 г.) явно показва, че без незабавни реформи ние ще останем във „втората“ скорост на Европа, в нейната крайна периферия.

Второ. Частният дълг на българските фирми и граждани в края на 2017 г. е 234 млрд. лв. Дългът на държавните фирми е 17 % от БВП или около 15 млрд. лв. Това е сериозно препятствие за ускоряването на растежа. Налагат се спешни действия за намаляването на междуфирмената задлъжнялост. Управлението на ГЕРБ продължава да увеличава дълга на държавните фирми.

Трето. Огромен риск пред бъдещите правителства и гражданите на България са хроничните дефицити, практически във всеки публичен сектор. В днешна България недефицитни са само 2-3 политически партии, правителството и повечето банки. Постоянно дефицитни са болниците, общините, висшите учебни заведения и училищата, армията и полицията, културата и спорта.

Четвърто. Системното недофинансиране на армията през мандатите на президентите-главнокомандващи Г. Първанов и Р. Плевнелиев и на правителствата на ГЕРБ и БСП доведоха боеспособността на армията до най-ниското ниво през последните 100 години. Това е недопустимо поведение в условията на регионална несигурност, войни и конфликти.

Пето. Обърканата и непоследователна политика налага в следващите години да се вложат милиарди инвестиции в инфраструктурата. 40% от пътищата са в окаяно състояние. БДЖ е в състояние на технически фалит. Играта на „да“ и „не“ с проекта АЕЦ „Белене“ причини на бюджета милиарди загуби. Трупането на дългове за сметка на НЕК е недалновидно. Дълговете в софийската и други топлофикации достигнаха астрономически суми.

Всички тези проблеми и рискове водят българската нация към огромна, историческа по характер опасност. Ниските доходи, дълговете и липсата на реформи водят до бягство на стотици хиляди български граждани от страната. Икономическата емиграция вече надхвърли 2 млн. души. За последните няколко години българското население е намаляло с близо 500 хил. души. Част от тях са заради високата смъртност и ниската раждаемост, а друга – поради продължаващата емиграция. Българските села, които до скоро бяха гордостта на  нацията, все повече се обезлюдяват. През 1990г. България е имала 8,7 млн. души население. Днес то е около 7 млн. души, без да се отчита фактът, че част от тези граждани трайно живеят в чужбина. Ако се запази сегашната тенденция, през 2025г. ние ще бъдем около 6,3 млн. души, а през 2035г. около 5 млн. души при едновременно рязко застаряване на населението.

Големият въпрос е: може ли днешната бедност на българите и слабостта на държавата да бъдат преодолени? Може ли да избегнем големите геополитически и икономически рискове пред България?

Ние делегатите на днешния Национален форум сме се събрали да кажем на българския народ и да изречем високо: Да, това все още е възможно! Ние сме тук, за да го докажем! Осем години изоставане стигат! Трябва ни нова политика и нова програма за ускорение на българското развитие в рамките на обединена Европа!

  1. II.

За същността и целите на  нашето политическо движение

Днешният Национален форум е свикан, за да се формира ново политическо обединение. Близо 40% от българското население иска да гласува за нови политически сили. Общата черта на всички участници в днешния форум е, че никой от нас не е участвал в правителствата, които унищожиха по-голямата част от българската индустрия, допуснаха невиждана корупция, дългове и ниски доходи.

Вече осем години ГЕРБ е на власт. Досегашните резултати и обявените цели до 2021г.  говорят, че тази партия не е в състояние да постигне ускоряване на българското развитие и да спре демографската катастрофа. Днешното правителство на ГЕРБ упорито отказва или не може да извърши сериозни реформи в нито един сектор на икономиката. Натискът за реформи, който се упражнява от нашите европейски партньори се посреща с лъжлива пропаганда и зле прикрито пренебрежение.

В подобна ситуация се намира и опозиционната БСП. Като  управляваща партия, тя водеше аналогична на ГЕРБ политика. Три правителства на БСП (1994-1997г., 2005 – 2009г. и 2013 – 2014г.) допуснаха мащабна  корупция по висшите етажи на влaстта, увеличиха бедността, социалната диференциация и предизвикаха обща слабост на държавата. Сегашното ръководство на БСП не намери смелост да се разграничи от олигархичните зависимости на своите лидери. Заменките на земи и гори, фалитът на банки и хиперинфлацията от 1997г., блокажът на еврофондове, сривът на КТБ и провалът на големите инфраструктурни проекти – всичко това намали влиянието на БСП като цяло.

За съжаление управляващите партии през последните двадесет години станаха заложници на един и същ управленски модел. Най-общо този модел се характеризира с разрушителна приватизация, непрозрачност на публичните финанси, най-голямата в Европа разлика между бедни и богати, тежки олигархични зависимости, опит за постоянен контрол върху медиите и съдебната власт. При този модел бяха нарушени и продължават да се нарушават основни права и свободи на бизнеса и гражданите.

Въпреки докладите на Еврокомисията, българската демокрация се изроди във фасадна, формална демокрация. Класирането на българските медии на 111-то място в света и последно в Европа е унизително. Сегашният управленски модел породи голямо недоверие към институциите, социален песимизъм, отчуждение  и в крайна сметка бягство от страната на хиляди млади хора. Постоянните граждански протести от началото на 2018г. потвърждават отсъствието на реална конвергенция с демократична Европа. Нито ГЕРБ, нито  БСП, нито която и да е от другите управляващи партии, не поеха отговорност за изоставането на България от другите европейски страни.

Това са причините, поради които днес е необходимо да се създаде ново политическо движение, основано на програмна основа. Българският народ има нужда от политическо обновление, от нов въздух, от нова сила и нова алтернатива. Трябва да дадем възможност на всички българи, които не приемат сегашния модел на управление да гласуват за нови формации, които искат да приложат различна от досегашната политика.

Днес ние сме тук, за да създадем принципно ново политическо движение. Става дума за максимално широка гражданска структура, обединена около общи цели. Най-важното става дума за гражданско движение с ясни политически цели, което си поставя задачата да замени досегашния управленски модел с нова управленска доктрина, която да осигури ускорение на българското развитие и да постигне реална конвергенция с развитите европейски страни.

Движението, което създаваме днес си поставя шест основни политически цели:

Първо. Да ускори икономическия растеж до 6-7% годишно и така да гарантира постепенно догонване на развитите европейски страни. В този смисъл това е Движение на ускорението и превръщането на България в бързоразвиваща се икономика.

Второ. Да възстанови правата и свободите на българските граждани, потъпкани през последните години, включително да гарантира независимостта на съдебната система, свободите на медиите и отделните журналисти, правото на изразяване и на гласуване (срещу контролирания и платения вот), правото на труд и достойно заплащане, правото на жилище, на здравеопазване и на образование. В този смисъл, това е Движение за демокрация и за правата на българите.

Трето. Да отстрани на 100% от държавата и държавната администрация явлението корупция, като установи пълна прозрачност на публичните приходи и разходи, приложи нов механизъм за държавните поръчки, намали съществено държавната администрация и въведе реално остойностяване и защита на държавните активи. В този смисъл това е антикорупционно движение.

Четвърто. Да намали два пъти дела на бедните в България от сегашните 30-31% до 12-15% до 2025г., като поетапно удвои доходите на българите до 2025г. и ги изравни с тези на другите източноевропейски страни. В този смисъл Движението е срещу бедността и за достойни доходи.

Пето. Да намали диференциацията в българското общество до средната за Европейския съюз, чрез промяна в данъчното облагане, създаването на не по-малко от 20-30 000 работни места годишно, социално включване и подпомагане на най-бедните, постоянно увеличаване на минималната заплата и пенсиите.  В този смисъл, това е Движение на средната класа.

Да заменим сегашния модел на пасивна и дефицитна държава, където основните сектори са недофинансирани, с държава, която инвестира, създава, изгражда и подкрепя. Нашето политическо движение ще включва партии, движения, неправителствени организации, които приемат неговата програма, но които не са били в управлението на страната през последните две десетилетия. В последните години в България бяха регистрирани над 120 нови партии и десетки неправителствени организации. В голямата си част те са израз на недоволството от прехода. Ние искаме да съберем тези партии в едно цяло, да обединим жаждата за промяна.

Новият държавен модел, който искаме да утвърдим, изисква да се премахнат изкуствените разделния в държавата. Ние отхвърляме опитите да бъде изолирана президентската институция. Не приемаме категорично опитите да се потискат алтернативните партии и да се строят нови изкуствени разделителни линии.

Във връзка с това предлагаме не по-късно от март 2019г. да се организира и проведе Национален конгрес на българското помирение и единство. Новите български поколения не трябва да живеят разделени поради топли и студени войни, поради исторически грешки и катастрофи от преди 50, 70 или 100 години поради фалшиво ляво или фалшиво дясно. Вече повече от четвърт век четем своята сложна национална история, отваряме и затваряме досиета, спорим и все изясняваме кой е по-виновен. Дошло е време да спрем войната за оценката на миналото и да мобилизираме нацията си за градеж и за съзидание.

 

  1. III.

Главната цел: ускорение и превръщане на България в бързо развиваща се икономика

Главна цел пред нашето политическо движение е догонването на средно развитите европейски страни по доходи и производителност на труда в относително кратки времеви срокове. Сегашното правителство говори за такова догонване до 2045-2050г. Разполагаме с ясна програма до постигане на тази цел до 2025г. Това означава и да спрем постепенно топенето на българската нация и бягството на нейните млади поколения. Нито едно политическо движение или партия досега не са си е поставяли толкова амбициозна и ясна цел. Готови сме да докажем на обществото, че това е възможно и реалистично.

Историческият опит на редица държави с близки до нашите размери показва, че ускоряване на растежа може да се постигне за относително кратък период при силна и активна държавна икономическа и социална политика. В страни като България е налице необходимостта от нов тип държавно управление, особено когато целта е ускорение на цялостното развитие.

Всички български правителства през този век поддържаха политика на ограничена, слаба и дефицитна държава. Това е държава, която вместо да съзидава и гради – разпродава своите активи, вместо да стимулира – ограничава, вместо да поощрява – отнема бизнеси и ги подарява на приближени лица. Такъв тип държава гони големите чужди инвеститори, защото се страхува да загуби контрол и защото крепи властта си върху корупционни зависимости.

Ето защо, ние искаме да сменим цялостния модел на сегашното държавно управление. Убедени сме, че при сегашния модел не може да се получи ускорението на икономиката, от което българският народ се нуждае. За да достигнем средноевропейските страни по производителност и доходи, ние си поставяме целта да постигнем 6-7 % средно годишен растеж на БВП до две години от старта на нашия проект. На практика това означава изпреварващо икономическо развитие и поетапно догонване на по-развитите европейски страни. Това също така означава за няколко години да постигнем ежегодно увеличаване на брутния продукт с около 6 или повече млрд. лв. (Табл.2)

Нека кажем направо: става дума за коренен завой в политиката на държавата – от изоставане и бавен растеж да премине към ускорение и достигане за няколко години на страните от Вишеградската група и прибалтийските страни. Това означава също така реална конвергенция и по-ускорено сближаване със страните от Еврозоната, включително с най-развитите от тях. България трябва да се поучи от опита на редица страни, които за кратък период от време са постигнали много високи темпове на растеж като Финландия, Южна Корея, Япония, Китай и др.

Табл. 2

 

От много по-лоши стартови условия преди десет години, Румъния постигна растеж от 6-7% и вече ни изпревари по основни показатели. Използвайки влекача на чуждите инвестиции, ускорено се приближават до европейските стандарти Естония, Словакия, Словения и Унгария.

Приближаването на доходите до средноевропейските е ключова цел на нашата програма, която следва логично увеличаването на темповете на растеж. При достигане на планирания ръст на производителността, ние можем да осигурим до 2025г. или дори година по-рано на българските граждани:

  • средна заплата от 1 000 евро;
  • средна пенсия от 350 евро;

Това на практика означава да удвоим доходите на българските граждани. Според нас има условия още през 2019г. да повишим минималната заплата на 350 евро (700 лева) от сегашните 260 евро (520) лева. Има предпоставки да увеличим средната пенсия с около 30 % през следващите три години, като запазим разликата между най-ниските и най-високите пенсии от 3 до 4 пъти. Планираме през 2021г. минималната пенсия да достигне 450 лв., а средната да надхвърли 600 лв.

Тези високи цели са постижими при едновременно увеличаване на броя на откритите нови работни места, което е третата основна цел на програмата. За съжаление последните шест редовни български правителства не поемаха конкретни ангажименти за откриването на нови работни места, което е първостепенно задължение на всяко демократично управление. Сегашното правителство на ГЕРБ се крие зад така нареченото намаляване на безработицата. Безработицата в страната наистина намаля през 2015-2017г., но това става главно за сметка на емиграцията, на по-малкото население в трудоспособна възраст и много големия сив сектор. През периода 2009-2013г. заетите лица у нас са намалели с 13,5 %, а в периода 2014-2015г. са се увеличили с 2,2%, за да намалеят отново с 1% през 2016г. В резултат България изпадна в положение на хроничен недостиг на работна сила, особено в сектори като образование, здравеопазване, строителство, промишленост и др. През 2008г. заетите у нас са били 3,4 млн. души. През 2017г. са само 3,1 млн. души. Ако не се промени държавната политика, през 2025г. заетите ще спаднат до 2,5-2,7 млн. души и ще се изравнят с хората в пенсионна възраст. Това е гибелна тенденция, до която ни доведоха правителствата на ГЕРБ, БСП и НДСВ.

Ние си поставяме коренно различна цел: всяка година да осигуряваме не по-малко от 20 до 30 000 нови работни места, при едновременно увеличаване на дела на висококвалифицирания труд. Във всичко това е заложен нов управленски подход и нов модел на държавна регулация, който се различава съществено от всички правителства през последния четвърт век (Табл. 3).

 

 

Табл. 3

Основни цели на Програмата за ускорение на икономиката

  Прогноза при сегашния модел на ГЕРБ Програма за ускорение
2021 г. 2025 г. * 2021 г. 2025 г.
БВП %

/растеж/

3 - 5 6-7
Заетост 0 - 1

(до 20 000 нови работни места годишно)

2

(до 30 000 нови работни места годишно)

Средна работна заплата (лв.) 1 200 - 1 400 2 000
Минимална работна заплата (лв.) 650 - 800 1 000
Средна пенсия (лв.) 400 - 600 700
Минимална пенсия (лв.) 300   450 600
Износ на стоки и др. (млрд. евро) 24 - 31 39 – 40
Преки чужди инвестиции (млрд. евро годишно) 1 - 3 5

* За 2025 г. правителството на ГЕРБ не е дало прогноза.

  1. IV.

Дигитализацията – основен източник на ускорено развитие

Най-важният източник на растеж в условията на глобализация са преките чужди инвестиции. Драматичното изоставане на България от другите европейски страни през последните години се дължи преди всичко на спада на чуждите инвестиции, причинен от корупцията по висшите етажи на властта. „Равнището на инвестициите – пишат експертите на Еврокомисията през март 2018г. – спадна под средното за Европейския съюз и се очаква да остане ниско.”[1] През 2017г. и 2018г. страната напуснаха водещи инвеститори в телекомуникациите, банковото дело, търговията и т.н. Рязко намаляха частните инвестиции. Усвояването на еврофондовете не е в състояние да компенсира по-малките частни инвестиции и да гарантират по-висок растеж. Световният икономически форум и Еврокомисията смятат, че основна причина за срива на инвестициите в България са „корупцията, политическата и регулаторна несигурност, липсата на работници, недостигът на умения и слабите институции”.

Ние имаме възможността и силата да преобърнем тази тенденция. Нашите екипи са разработили модели за привличането на мащабни чужди инвестиции до 3 млрд. евро годишно на втората година след старта на проекта и до 5 млрд. евро годишно след четвъртата година. В основата на проекта са 37 конкретни инвестиционни ниши, които могат да очертаят стратегическите приоритети на бъдещата българска икономика. Инвестициите и преди всичко преките чужди инвестиции са основният генератор на ускорението. При това, в тях не включваме кохезионните еврофондове, които към юни 2018г. остават неясни (като обем и механизъм)  за следващия планов период.

Привличането на такъв обем от чужди инвестиции изисква прилагането на специфична „нишова стратегия”, която ние разработихме за първи път в България. Това означава в националната икономика да се откроят стратегически продукти и сектори за десетилетия напред, които да изиграят ролята на влекачи на растежа. Разбира се, за да се случи това, трябва да спрем корупцията и икономическия монополизъм, свързан с местната партийна и държавна власт. Сега държавните поръчки и разпределението на еврофондовете се контролират от правителството на ГЕРБ, кметовете и ограничен брой депутати и партийни началници. Това задържа като цяло развитието на страната и намалява притока от инвестиции. Ускореният растеж изисква свобода на бизнеса, а не обратното. Ние се ангажираме пред българския бизнес и чуждите инвеститори да разбием порочната система на контрола върху бизнеса чрез цялостно обновяване на антимонополното законодателство и възстановяване на задължителната за всяка демократична страна конкуренция.

Големите инвестиционни проекти, които лежат в основата на нашия проект за ускорение на икономиката, са концентрирани в 12 основни направления:

  1. 1.        Пристанищна инфраструктура;
  2. 2.        Пътна инфраструктура;
  3. 3.        Национална програма за замяна или обновяване на панелните жилища;
  4. 4.        Комплексна дигитализация на всички публични услуги;
  5. 5.        Масивни инвестиции в железопътна инфраструктура, включително преобразуване на БДЖ;
  6. 6.        Обновление и структурни промени във водната инфраструктура;
  7. 7.        Привличане на мащабни чужди инвестиции в нов тип градски и селски туризъм;
  8. 8.        Собствена българска IT производствена база с цел удвояване на дела на high-tech до 2025г.
  9. 9.        Строителство на нови енергийни мощности и съществени промени в енергийната стратегия на страната след провала на „Южен поток” и АЕЦ „Белене”;
  10. 10.      Производство на биохрани, като национален експортен приоритет;
  11. 11.      Целево увеличаване на селскостопанското производство с цел  експорт (възстановяване на планинското и полупланинското животновъдство);
  12. 12.      Възстановяване на традиционни български производства като консервната промишленост, екологично чистото производство на плодове и зеленчуци, включително вмалките населени места;

Експертите, изготвили Програмата за ускорение, реализираха преди повече от четвърт първата голяма успешна чужда инвестиция – строителство на три нови завода на фирмата ”Американски стандарт” в Севлиево. По-късно същите експерти привлякоха в България едни от най-богатите хора в света. За съжаление в повечето случаи политическият натиск, корупцията и административните бариери попречиха на много от тези проекти да се реализират докрай. Ето защо има пряка връзка между Програмата за ускорение и политическите промени в страната. Инвестиционният мотор на Програмата е изготвен така, че всяка от нишите да доведе до мултипликационен ефект върху цялата икономика. Ние възнамеряваме да подпомагаме и стимулираме инвестициите с висока добавена стойност, които пораждат растеж на цели сектори или променят облика на цели общини, а също така ангажират висококвалифицирани и високоплатени работници.

Вторият решаващ източник на ускорен растеж е рязкото увеличаване на експорта, чрез осигуряване на пазари и стратегически пазарни пробиви не само в Европа, но и в Азия, Близкия изток и Африка.

Слабостта на всички български правителства през последните две десетилетия е в това, че не разкриха нови външни пазари за българските производства. Обратно, загубихме пазарите си в Източна Европа, Близкия и Далечния изток, Русия, Северна Африка. Днес повечето от експортните позиции в Европа са за сметка на българските суровини (цветни метали, зърно) или на производствата с ниска добавена стойност. Ние възнамеряваме да увеличим рязко експортния потенциал на страната. Смисълът на нашата „нишова стратегия” е в съчетанието на мащабни преки чужди инвестиции с нови пазарни пробиви, както в Европа, така и в Китай, Индия, Близкия изток и Русия.

Ние сме в състояние да помогнем за по-активното участие на България в проекта „Пътя на коприната”, иницииран от правителството на Китайската народна република. Разработихме модел за намаляването на отрицателното търговско салдо с Русия (над 5 млрд. лв.), чрез преструктуриране на взаимния търговски обмен. Имаме трайни контакти с големи мултинационални компании от САЩ и Европа, които са носител на технологични иновации в избраните от нас нишови сектори.

Най-важното е постигането на трайни експортни позиции на европейските пазари и увеличаване на износа с минимум 50-70 % до 2025г. Смятаме през 2025 г. да достигнем общ обем на износа до 40 млрд. евро или на практика да го удвоим за 6-7 години. Голямата грешка на всички правителства през последните две десетилетия беше, че продадоха големите структуроопределящи български предприятия на безценица и в собственост не на големи мултинационални компании, а на близки до властта лица. Така бяха отблъснати големи инвеститори, а и дори цели правителства. Опустошени и разграбени бяха перспективни предприятия в телекомуникациите, роботостроенето, машиностроенето, металургията, химията, тютюнопроизводството. Алчността на партийни централи и група олигарси се оказа по-силна от икономическите интереси на българския народ.

Ние искаме коренно да изменим този подход. Проектите, които сме разработили са свързани в повечето случаи с привличането на водещи мултинационални компании, което е предпоставка за привличането на милиарди чужди инвестиции и разкриването на нови външни пазари. Днес страната е затворена за тези инвестиции поради амбицията на властта да контролира всичко и всички, поради корупцията и липса на мащабни и добре разработени проекти за инвестиции.

Трети, много важен източник за ускорение на растежа са новите иновационни продукти. Нашата цел е да удвоим дела на high-tech производствата в БВП до 2025г. През 2017 г. производството на IT сектора е само около 1,8 млрд. евро. Нашите приоритети предполагат този показател да се утрои до около 5,8 млрд. евро или до 10% от БВП до 2025 г. Това, което сме разработили за привличането на големи технологични компании, е ясната държавна политика за пълна дигитализация в:

-       извършването на публични услуги, включително заплащане на данъчни задължения, такси, глоби и т.н.;

-       строителството на ”умни” домове като национална програма за привличането на инвестиции;

-       управлението на градски транспорт;

-       нов тип медицински платформи и схеми за дистанционно диагностициране и лечение;

-       еко – платформи за контрол на въздуха, водата и почвата;

-       поетапно изграждане на “умни градове” или на системи за управление на градската среда чрез изкуствен интелект;

Убедени сме, че при правилна държавна иновационна политика, младите поколения на България ще получат силен стимул за образование и развитие. Това ще увеличи рязко производителността и БВП на страната. Трябва да се разбере, че новите информационни технологии не са само отделен, обособен сектор за производство на програми и кодове. Дигиталната революция засяга всички сектори на икономиката. Тя е съвременната мярка за прогрес на всяка човешка дейност.

Провалът на програмата за електронно правителство (и замяната му с частични онлайн публични услуги) ни задължават да изменим изцяло отношението си към държавната администрация. Ние смятаме, че в днешния си вид тя не само е прекалено раздута, тромава и скъпа, но и че в този си вид спъва икономическия растеж и е пречка за неговото ускорение. Само за времето на управлението на ГЕРБ и БСП след 2002г., държавната администрация се увеличила от 88 000 (2002г.) на 118 000 (2009г.) и на 139 000 през 2017г. Реформата, която сме подготвили в държавната администрация е изцяло свързана с дигитализацията на публичните услуги при едновременно намаляване на разходите за администрация с минимум 1,2 млрд. лв.

  1. V.

Науката и образованието – двигатели на ускорението

Нашата програма за ускорение предполага силно увеличение на инвестициите в науката и образованието, в пряка връзка с обявената ”нишова стартегия”. Ние приемаме като недостатъчни промените в законите за начално и средно образование. Обезпокоени сме от изоставането на висшето образование и науката от динамичните световни тенденции. Възприемаме като брутално и абсурдно отношението към учените от БАН, а също така като унизително финансирането на университетското образование и наука.

Политиката, която смятаме да водим, е коренно противоположна. Преди всичко искаме да поставим начело на държавното управление хора с висока степен на образование. Не партийни послушници и кариеристи, а хора с познания на най-добрите световни практики и научни постижения. България има десетки хиляди високо образовани хора, но те са или пренебрегнати от досегашните управници или се занимават с неща, които са далеч от тяхната специалност. Трябва да спрем на всяка цена ниската култура на общуване в парламента и медиите, постоянните скандали, които рушат авторитета на страната. За съжаление трябва да констатираме, че експертното начало в държавното управление и администрацията е силно подценено и на равнището на министрите и на ниво редови служители в държавната администрация.

Казано направо: съвременната българска държава се нуждае от кадрова революция, която по същество е революция на знанието, революция на модерността, революция на политическия морал.

Самата “нишова стратегия“  предполага науката и образованието на се превърнат в директен генератор на инвестиционни проекти. Връзката образование – наука – инвестиционни ниши е определяща за Програмата за ускорение и за увеличаването на темповете на икономическия растеж.

Трябва да разберем: светът навлиза в нова фаза на технологична революция (роботи и електромобили, генетика и изкуствен интелект, тотална дигитализация на услугите, финансите, градската среда). България не може в тези условия да си позволи повече изоставане и пасивност на държавата. Ние трябва да намерим своето място на новите технологични пазари, да утвърдим своите научни приоритети. Самата държава следва да подчини своята кадрова политика на технологичния напредък и да обвърже образователните реформи със своята нишова стратегия.

В областта на началното и средното образование нашите експерти са разработили принципно нова учебна програма, основана на работа с компютри – от четвърти до дванадесети клас. Целите, които си поставяме, са няколко.

Първо. Чрез нови единни учебни програми и единни системи за дигитализиран контрол на познанията да се уеднаквят критериите за на учениците и по този начин да дадем равен старт при развитието на децата.

Второ. Нашето начално и средно образование следва да излезе от старата ”тебеширена педагогика” и да премине към по-модерни начини на преподаване и към стандарти, които отговарят на най-добрия световен опит. Всеки български ученик с компютър след 4 клас– това е цел, която си поставяме като особена важна.

Трето. Програмата за дигитализация на образованието, която предлагаме е насочена към ранно откриване на талантите и предпочитанията на българските младежи. Тя предполага по-ранна профилираност, включително за тези, които желаят да започнат работа веднага след завършване на средното си образование. Ние сме категорично против разкъсването на връзката между средното образование и икономиката. Израз на държавно безсилие е липсата на достатъчно подготвени средни кадри за промишлеността и селското стопанство. Ако българското начално и средно образование се реформира и обвърже с нишовите приоритети на страната, това ще даде шанс на повече млади хора да работят в България.

Повишаване на образователните стандарти и на инвестициите в науката и във висшите учебни заведения са опорни точки на нашата политика. Университетите в България следва да се превърнат във водещи инкубатори на кадри за:

-       държавното управление и администрация;

-       фирмите, работещи в приоритетните нишови сектори;

-       научните учреждения;

Ние предлагаме не висше образование въобще, а обвързаност с нуждите на икономиката, не финансиране на висши учебни заведения на бройка студент, а финансиране, насочено към крайната реализация на младите хора. Според нас концентрацията на висшите учебни заведения е неизбежна, но тя следва да се обвърже с повишаване на образователните и научните стандарти. Ние смятаме да разширим студентските стипендии, като ги подчиним на кариерната реализация на студентите в България. Трябва да разширим системата от стимули за научни постижения, както в университетите, така и в БАН и в другите научни учреждения. Убедени сме в необходимостта да издигнем ролята на БАН, не само като създател на научни продукти, но като идеолог на българската наука. Реформата на БАН е в пряка връзка с повишаването на бюджетните субсидии за нейните поделения.

Връзката нишови икономически приоритети – образование – наука има фундаментален характер. Не самоцелно висше и средно образование, а финансиране на проекти с висока добавена стойност, които са двигатели на икономическия растеж. Всичко това предполага значително увеличение на заплащането на труда на заетите в науката и образованието лица. Подкрепяме увеличението на учителските заплати от сегашното правителство, но смятаме, че то не е достатъчно и не е диференцирано спрямо крайните резултати. Същевременно намираме за неправилен и често унизителен начина за финансиране на преподавателите във висшите учебни заведения.

Убедени сме, че спирането на демографската криза в България изисква всеобхватна образователна реформа. Колкото повече млади българи получават кариерна реализация, свързана с тяхното образование, толкова по-малка ще бъде икономическата емиграция. За нашата страна това е въпрос от стратегическо значение. Ние смятаме също така, че самата държавна власт следва да стане символ на научна задълбоченост, на дълбоки научни познания. Връзката власт – наука е двупосочна. Колкото повече държавата и науката са преплетени и взаимообусловени, толкова по-силна и авторитетна е самата власт.

 

  1. VI.

Реформата на публичните сектори и на държавния бюджет – път към модерния тип държава

Програмата за ускорение, която е идеологическата основа на нашето гражданско движение, се базира не само върху нова концепция за икономически растеж, но и върху поредица от реформи, засягащи държавните финанси. Без промени в структурата на държавния бюджет не можем да говорим за промяна в сегашния олигархичен тип управление.

Във връзка с това възнамеряваме да променим структурата на бюджета, като увеличим разходите за публично-частни инвестиции, здравеопазване, образование и наука, култура и спорт. Силна държава в днешния свят не означава държава с много чиновници, а богата държава, разполагаща с много пари.

Само от увеличените темпове на растеж ще осигурим около 4-5 млрд. лв. за допълнителни бюджетни субсидии в тези сектори. Чрез достигане на 2% от БВП за разходи за отбрана, ще финансираме превъоръжаването на армията. В нашата програма е предвидено намаляване с 50 000 души на администрацията, което е съществена икономия на средства. Окрупняването на общините ще позволи да увеличим средствата за по-малките населени места, в това число и за селата, които сега нямат минимални собствени бюджети. Програмата за укрепване и възстановяване на българските села, която сме разработили, предвижда целево създаване на малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция. Реформите, които възнамеряваме да извършим в МВР, икономисват значителни средства чрез въвеждането на модерна електронна техника. Цялостната дигитализация на публичните услуги и въвеждането на т. нар. електронно правителство трябва да доведат до над 1,2 млрд. лв. икономии от средствата за чиновници и сгради.

Реформите в структурата на бюджета, които предвиждаме гарантират стабилността на държавните финанси. Промените са разработени без да се нарушава, който и да е  от Маастрихтските критерии. През последните години Държавният бюджет за страната беше формиран чрез измамно намаляване едновременно на разходите и на приходите. Така във властта на управляващите останаха свободни средства за сметка на недофинансирането на публичните сектори и на прехвърлянето на дефицити на различни държавни фирми. Тези практики следва да бъдат незабавно преустановени.

Бюджетът на държавата се нуждае от публичност, прозрачност и законоуважително отношение към всички данъкоплатци. Възнамеряваме да подобрим практиката за събиране на ДДС, като увеличим приходите с поне 3 млрд. лв. Намираме за престъпно нехайство заобикалянето на плащането на акцизи, което би донесло в хазната над 1,5 млрд. лв. годишно. Настояваме да се приеме нов механизъм за заплащане на корпоративния данък, който сега се заобикаля по всевъзможни начини. Можем да увеличим приходите от концесии с над 200 млн. лв. Ние смятаме за неизбежно сближаването на данъчната ни система до тези на другите европейски държави. Илюзия е да мислим, че можем да се стремим към приемане в Еврозоната и да бъдем „данъчен оазис”. Ето защо още от следващата година следва да започнем подготовка за премахването на плоския данък и замяната му с прогресивен. Само така може да намалим бедността и сегашната най-дълбока пропаст в Европа между бедни и богати. Трябва да се готвим за поетапно повишаване на ролята на преките данъци за сметка на косвените.

Освободените бюджетни средства от по-високия икономически растеж и по-добрата събираемост на данъци позволяват да увеличим бюджетните разходи:

-       в здравеопазването – около 1,2 млрд. лв. повече;

-       в образованието и науката – около 0,5 млрд. лв. повече;

-       в културата – от 175 млн. лв. (2017 г.) на 280 млн. лв;

-       в спорта – от 76 млн. лв. (2017 г.) на 140 млн. лв;

Безспорно е, че средствата за здравеопазване не стигат. Протестират медицински сестри, чиито заплати са унизително ниски. Протестират лични лекари. Общият дълг на болничните заведения е над 500 млн. лв. В особено трагично състояние са общинските болници. Сегашното правителството на ГЕРБ е безсилно да направи каквато и да е сериозна реформа в сектора. През 1999-2000г. тогавашните депутати от Българската евролевица внесоха проектозакон за здравна реформа, който радикално се различаваше от сегашния модел. Той включваше шест здравни каси, действащи като специализирани здраво-информационни и финансови институции. В основата на нашия проект беше индивидуалната здравна-дебитна карта, чрез която всеки гражданин се натрупват здравни вноски и се отчитат направените разходи за здравни услуги. Този проект бе пренебрегнат за сметка на системата с единна здравна каса – монополист и превръщане на болниците в търговски дружества. Всички правителства на СДС, НДСВ, БСП и ГЕРБ следваха този модел, без да го променят почти две десетилетия. За съжаление, сегашният модел на здравеопазване фалира. Поддържането му в днешните условия струва все повече средства, които се взимат от бюджета и най-вече от гражданите, които доплащат около една трета от здравните услуги. Трупането на дългове от повечето болници, вечните дефицити, протестите на медиците доказват, че моделът на здравеопазване не работи.

Ние предвиждаме да внесем радикални промени в здравната система на България. Трябва да спрем монополния и бюрократичния характер на разпределение на средства за лечение и лекарства. Трябва да разграничим ясно и категорично солидарното здравеопазване от здравни вноски, от това, което се финансира от бюджета. Трябва да гарантираме на всеки български гражданин достъп до здравеопазване, независимо от неговото материално положение.

Реформите в здравеопазването изискват строго спазване на Конституцията, което предвижда здравни грижи за всички български граждани. Това е фундаментална, оправдана от времето социална грижа. За съжаление, комерсиализацията на здравеопазването, принуждава много хора да продават земите и домовете си, за да съберат средства за лечение или да отказват манипулации и лекарства за възрастните си роднини.

Убедени сме, че модерното здравеопазване изисква повече бюджетни средства и сме готови да ги осигурим. Но това може и трябва да стане само ако се извършат принципни реформи в начините на финансиране и остойностяване на здравните услуги. В нашия проект за реформи се предвижда да се осигурят допълнителни държавни средства  за  финансиране на тежки хронични и редки болести, за детското здравеопазване и т.н. Целта на всичките ни действия е да повишим продължителността на живот на гражданите. Днес ние имаме най-ниската продължителност на живот в Европа (74 г.). Длъжни сме да направим така, че да преобърнем тази негативна тенденция. Трябва ясно да си поставим целта да влезем в клуба на европейските държави, чиято продължителност на живот е над 80 г.

Бюджетната ни реформа предвижда на практика да удвоим средствата за култура. Вече години наред българската култура се задъхва от дефицити и безпаричие. Заплатите в националните културни институти, театрите, оркестрите и трупите са унизително ниски. Свободният творчески пазар е ограничен. Парите, които се отпускат за кино, археология, опазване на паметници на културата са крайно недостатъчни. Опитът да се финансира културата с приходите от хазарт се оказа неуспешен.

Ние не виждаме как може да върнем вярата в България и в българското, ако не увеличим съществено бюджетните разходи за култура, ако не повишим заплатите на културните дейци, ако не инвестираме средства в културното осмисляне на нашата история, на нашето величие като народ и държава. Всичко това изисква нов тип културна политика и ангажираност на държавата. Младите български таланти трябва да бъдат подкрепяни тук в България, за да не бягат в чужбина.

Същото се отнася и до спорта, където недостигът на средства доведе до срив във високото спортно майсторство и рязкото намаляване на българските отличия от олимпиади, световни и европейски празненства. Ние се обявяваме за няколкократно увеличение на часовете по спорт в училищата, значимо увеличение на средствата за масов спорт, както и за талантливи спортисти. Не приемаме сегашното финансиране на спорта по федерации. Категорично се противопоставяме на намесата на правителствата на ГЕРБ и БСП в българския футбол.

 

  1. VII.

Политическа реформа и унищожаването на корупцията

През март 2018г. Европейската комисия обяви корупцията като основна пречка за икономическото развитие на България. През април същата година Държавният департамент на САЩ в свой доклад за България посочи „наличието на корупция във всички клонове на правителството“. Това е неприятна, тежка присъда и оценка. За съжаление, тя е вярна и обективна.

Борбата с корупцията в България преминава задължително през политически реформи и промяна в политическата власт. Този категоричен извод е доказан от историята. Вече много години България е определяна като най-корумпираната държава в Европа. Правителствата, управляващи в този период държавата, се оказаха неспособни да се преборят с този проблем. Причината е, че много техни представители са носители на корупционни практики, че в голяма степен политическата власт у нас се поддържа чрез корупционни зависимости.

И до днес властимащите у нас не дават точно юридическо определение що е това „корупция“. Европейската директива по въпроса се замества с мъгляви законови текстове. В българския Наказателен кодекс няма прецизни и точни текстове, които да позволяват на съдебните органи да се борят ефективно с корупцията, особено по високите етажи на властта. В периода след 2001г. и особено след приемането на страната в Европейския съюз се утвърдиха постоянно повтарящи се форми на държавна корупция, включително по най-високите етажи на държавната власт. Типични станаха:

-       продажбата на държавно имущество под стойността му и чрез режисирани търгове;

-       приватизацията на държавни фондове от лица с офшорки, зад които като правило стоят политици или лица, свързани с властта;

-       предумишлените фалити на фирми с цел обезценяването им и придобиването на активите им на безценица;

-       режисирането на конкурси и търгове при възлагането на държавни обществени поръчки;

-       масовата търговия с влияние с цел присвояване на държавни активи и вземания, включително чрез натиск върху институциите.

-       прехвърлянето на държавни активи и права на роднини на партийни и държавни ръководители, включително чрез така наечените заменки на земи и гори;

-       изнудването на чужди инвеститори чрез рушвети, неизгодни договори и др;

-       купуването на гласове и контролиране на вота на работници и служители;

-       прикриването на данъчни измами в особено големи размери;

За да се подкрепят и наложат подобни практики, се упражнява постоянен политически натиск върху съдебната система и се ограничава нейната независимост. Натиск се оказва и върху специалните служби, които са в подчинение на самото правителство. Поради това размерът на корупцията е толкова голям и загубите за държавата са толкова сериозни. Ето защо само смяната на сегашната власт може да доведе до преодоляване на това толкова тежко явление.

Нашата програма за борба с корупцията е концентрирана в следните в направления:

  1. Нови закони за гарантиране на независимостта на съдебната система от изпълнителната и законодателната власт, а също така от намеса на бизнесмени и хора с влияние върху съда и прокуратурата.
  2. Пълна прозрачност за приходите и разходите на държавния бюджет и при продажбата на държавни активи.
  3. Необходима е промяна на цяла поредица закони, включително забрана за продажба на държавни активи на офшорки, наказателно преследване за предумишлени фалити и за умишлено увреждане на интереса на кредиторите, в това число на първо място интересите на държавата.
  4. Корупцията при присвояването на гори и други природни ресурси е взела застрашителни размери. Смятаме да спрем разработването на тези държавни активи чрез нови по-строги екологични стандарти. Ще увеличим концесионните такси и контрола и ще повишим наказанията за нарушение на екологичното законодателство.
  5. Ние предлагаме нова система за контрол върху имуществото на държавни служители, министрите и депутатите, включително и при участието на членовете на техните семейства при придобиване на държавни активи.
  6. Нашето движение е разработило ново законодателство за остойностяване на държавни активи. Липсата на адекватни механизми за обективно остойностяване е главната предпоставка за корупция и за ощетяване на държавата в големи размери.

Най-важното средство за борба с корупцията е въвеждането на пълна прозрачност при изразходването на държавни средства и разпореждане с държавни активи. Всички правителства в последните 20 години работеха или продължават да работят на тъмно, което е антидемократично и доказва, че корупцията е навлязла във всички клонове на властта. Призивът на президента Румен Радев за „осветляване на икономиката“ остана без последствията. Ние сме подготвили предложение за електронно публично следене на приходите и разходите във всички държавни институции. Искаме също така да се създаде парламентарен телевизионен канал, който отразява напълно не само заседанията на парламента, а и тези на парламентарните комисии.

Същевременно сме готови да публикуваме списък на всички големи сделки с държавно имущество през последните 25 години, които са довели до милиардни загуби на републиканския бюджет на страната. Няма да върнем доверието на хората, докато не ги убедим, че държавната и частната собственост са надеждно защитени и че е възстановена социалната справедливост. Няма да върнем доверието, докато българските данъкоплатци не получат възмездие за ограбеното чрез неправомерни действия на държавници, партийци и чиновници.

Реформите в тази сфера засягат най-вече политическите механизми – гласуването за партийна и местна власт, медийните свободи, контрола на гражданското общество върху властта. Докладите на Еврокомисията, на Държавния департамент на САЩ и на поредица авторитетни неправителствени организации потвърждават оценките, че в България е налице политическа корупция, която се характеризира с купуването на гласове (до 10-15%), контрол върху изборния процес и изборната администрация, натиск върху съдебната система и медиите и т.н.

След 2007г., въпреки подписаните с Еврокомисията ангажименти за равни демократични права, парламентарните партии в България си гласуваха привилегии, които нито една партия в Европа няма. Гласуваните от мнозинството на БСП държавни субсидии за парламентарните партии (2009 г.) деформират и монополизират целия политически процес, самата българска демокрация. Такива финансови привилегии не си е позволявала нито една власт в историята на България, включително по време на тоталитарното управление и на монархията.

За 10 години след въвеждането на бюджетните партийни субсидии, партия ГЕРБ е получила „за партийни нужди от бюджета на България над 150 млн. лв., а БСП – над 100 млн. лв.”. Това нарушава буквата и духа на българската Конституция и основните правила на демокрацията. Подобни гигантски субсидии от бюджета позволяват да си купуват „легално” гласове под формата на платени активисти и застъпници, а също така да се заплащат неофициално гласове чрез брокери, подаръци, „подкрепи”, обучения и семинари с платени дневни и т.н. Ако на последните избори „един глас е струвал 40 лв.”, то само с 3-годишна субсидия (50 млн. лв. за ГЕРБ и 33 млн. лв. за БСП), ГЕРБ е могъл да си закупи 1,2 млн. гласа, а БСП над 800 хил. гласа. Или с други думи, с тези субсидии могат да се купят всички гласове, подадени за тези партии.

Още по-неприятно е, че разпореждането с такива гигантски суми е оставено в ръцете само на няколко партийни вождове и че контролът върху тях не е ефективен.  Разбира се, по голяма част от българските граждани не продават своя глас, но след приемането на закона „Станишев” за партийните субсидии, българските избори се комерсиализираха и станаха напълно нечестни и несправедливи.

Аналогичен е проблемът за пълния партиен контрол върху изборната администрация. В повечето европейски държави изборната администрация се ръководи от независими експерти и честността на изборите е строго регламентирана от закона. У нас секционните, районите, общинските и централната избирателна комисия се ръководят от представители на управляващите партии, което води до масови фалшификации, подмяна на бюлетини, а често и на подмяна на гласовете в цели секции.

Нашето движение си поставя задачата да инициира Референдум за отмяна на партийните субсидии и за независим електронен контрол върху всеки глас. Предлагаме на всички политически партии и движения също така следните изменения и допълнения:

-       замяна на сегашните партийно определени изборни комисии с такива изградени от експерти с висше образование;

-       осигуряване на всички 12 000 секционни избирателни комисии с контролни камери, които регистрират целия процес на гласуване и преброяване и които са достъпни за наблюдение от всички граждани чрез интернет;

-       дублираща електронна регистрация на всеки глас, подаден ръчно, които се обобщава от национален сървър в рамките на Централната избирателна комисия;

Ние се обявяваме също за повишаване на наказанията (до 10 години затвор) за купуване на гласове над каквато и да е форма, включително чрез:

-       принуждаване към гласуване от страна на работодатели или партийни и местни ръководители;

-       търговия с гласове;

-       използването на брокери сред по-бедните слоеве на населението;

Политическата реформа в България е неотделима от борбата с корупцията и обратното – борбата с корупцията и връщането на доверието в българските институции е невъзможно без сериозна политическа реформа. Трябва да кажем направо: без замяна на сегашния тип партийно-олигархичен модел с демократична и антикорупционна власт ние не можем да постигнем ускорение на българското развитие и да достигнем другите европейски страни.

Ето защо нашето политическо движение си поставя задачата да даде пример за откритост и почтеност, за спазване на законите и за охраната на държавната собственост. Още през септември ще започнем подготовка за провеждането на Референдум за отмяна на субсидиите и електронен контрол върху изборите. Преди две години 2,5 млн. българи поискаха тази промяна. Въпреки пренебрегването на този вот от страна на ГЕРБ и БСП, сега отново е назрял моментът за ново пряко произнасяне на българските граждани.

  1. VIII.

По-силна България в Европа

Днешният национален форум представя пред делегатите нашият възглед за бъдещето на Европа и за мястото на България в нея.  Тази концепция беше разработена от лидерите на нашето движение още в началото на 2017г. Тя стана актуална и бе обогатена в контекста на призива на президента на Франция Еманюел Макрон за провеждане на общ европейски дебат за бъдещето на Европа. За съжаление такъв дебат в България все още не е започнал. Пропуснато бе и времето на българското предателство.

Сегашният Национален форум предлага за дискусия политическа рамка, с която ще се явим на изборите за европейски парламент през май 2019г. Ние сме изцяло съгласни с констатациите, че Европа през последните годни изгуби своята ориентация. Нашият съюз се сблъска с противоречия, появиха се центробежни сили, Великобритания напусна съюза. В повечето страни членки, включително у нас, се появиха силни националистически и популистки движения, които ние категорично отхвърляме. Безспорно е, че сегашните политически партии, доминиращи европарламента, не се справиха с възникналите проблеми.

Нашият извод е категоричен: Европа се нуждае от нов тип интеграция, от дълбоки реформи. Ние предлагаме като основа за национални, а и за общ европейски дебат следните 5 основни реформи на съюза:

  1. В най-кратки срокове Европейския съюз да завърши изграждането на своя банков съюз и да приеме необходимите финансови регулации. При това ние смятаме, че тази реформа трябва да засегне не само страните членки на еврозоната, но и всички други държави-членки на Европейския съюз. По-нататъшната интеграция на България в общността зависи изключително много от присъединяването ни към банковия съюз. Приемаме искането на сегашното правителство на ГЕРБ да отложи влизането ни в банковия съюз след приемането ни в преддверието на Еврозоната за погрешно и много лошо за страната.
  2. Европа трябва в следващите 5 години да приеме общи механизми за контрол на своите външни граници. Именно в този контекст трябва да се разгледа и емигрантският въпрос. Преодоляването на хаоса по външните граници на съюза ще премахне много от вътрешните противоречия, които съществуват сега. Европа не може да се затвори за движението на хора от външния свят към нея, но не може и да позволи хаос и безредие. Общ контрол на границите и общи правила за този контрол – ето нашата позиция.
  3. Третата реформа е свързана с изграждането на обща външна политика и отбрана. Подкрепяме идеите в рамките на PESCO да се изградят общи отбранителни сили. Това ще засили ролята на общността в световната политика и ще увеличи глобалната роля на нашия съюз.
  4. Четвъртата реформа е свързана с разширяване на правата на Европейската комисия и увеличаване на нейния бюджет. Предвижданото за 2018-2026г е бюджетът да бъде 1.1 – 1.2% от БВП на общността. Това е крайно недостатъчно. Европа се нуждае от технологичен подем и от преодоляване на изоставането от САЩ, Китай, Япония в технологичната област. Според нас бюджетът на общността трябва постепенно да се увеличи до 400-500 млрд. евро или до 2-3 пъти повече от сегашния размер.
  5. Петата реформа е най-важната за България, тя е свързана с така наречената кохезионна политика. Европа се нуждае от по-активно сближаване и по-ефективно използване на европейските фондове. В България основни ползватели на еврофондовете са група, приближени на властта, монополи и олигарси. Ние предлагаме по-слабо развитите страни в Европа, които не са членки на еврозоната да получат индивидуални пътни карти, които стимулират ускореното сближаване с по-развитите европейски страни. Ще настояваме за по-строг контрол при използването на европейските фондове и за спиране на корупцията в тази сфера.

В рамките на този възглед ние смятаме, че най-важните цели, които България трябва да преследва са:

-       постигане на реална конвергенция и реална икономическа интеграция, от която днешна България е силно изостанала;

-       ускорено приемане на България в Европейския банков съюз, в Еврозоната и в Шенгенското пространство;

-       запазване или увеличаване на кохезионните фондове;

-       приемане на правилото за индивидуални пътни карти за реална кохезия, разработени от нас;

Безспорно е, че 10 години след влизането ни в Европейския съюз, управляващите в този период ГЕРБ и БСП се провалиха в достигането на тези цели. Това е още едно доказателство, че България се нуждае от политическа промяна, от нови по-активни и ефективни интеграционни политики.

В Европа днес се водят остри дискусии за границите на националните държави и за така наречения общоевропейски суверенитет. Убедени сме, че при извършване на реформите, които предлагаме, може да се намери точното съотношение между националното и общоевропейското. Европа на бъдещето е Европа на суверенни нации и същевременно Европа, която ще се развива като глобална сила и авангардна в световното развитие. Колкото да изглежда трудно, такова съотношение е възможно и необходимо.

Ние призоваваме всички наши членове и симпатизанти да се включат в общоевропейския дебат за бъдещето на Европа. Предстоящите избори за Европейски парламент през май 2019г. са генерална репетиция за общоевропейска промяна и същевременно за голяма българска промяна! Същевременно за българските граждани и за оцеляването на самата българска нация е важно:

-       ускорено да сближим доходите си с тези на европейските държави;

-       да увеличим рязко преките чужди инвестиции от Европа в България;

-       да постигнем реална конвергенция във всички сектори на икономиката;

Само по-силна, много по-силна България може да издържи на конкуренцията на другите страни и народи. В съвременния отворен свят оцеляват само най-силните, най-производителните, най-почтените. Европа е нужна на България поради нейните ценности,  нейния икономически и културен напредък. България е нужна на Европа не като молител и разпределител за еврофондове, а като силна прогресивна държава със свой облик, със своя силна икономика и култура.

По-силна България в Европа – ето нашият девиз за изборите през 2019 г.

 

  1. IX.

Политическият календар на нашето движение

Сегашният форум поставя началото на широкомащабната политическа дейност. В периода от юни до октомври 2018 г. ние следва да положим максимални усилия за разясняване на Програмата за ускорение във всяка българска община, във всеки район на големите български градове. Да върнем вярата на българите и смисъла на борбата за по-добър живот е свята задача. Да променим мнението за нашата страна като бедна и корумпирана е наше свещено задължение. С тези идеи следва да привлечем, колкото се може повече наши съграждани, независимо дали живеят в България или в чужбина.

През есента на 2018 г. ще започнем подписка за Национален референдум за политически реформи. Убедени сме, че българските граждани, ще подкрепят исканията ни.     В началото на 2019 г. ще организираме провеждането на Национален конгрес на българското помирение и единство. Това далеч не е само нашата задача. Готови сме да приемем участието на всички обществени и политически сили готови да подпишат Доктрина за национално помирение и единство.

Най-важната задача, разбира се, е провеждането на изборите за европейски парламент през май 2019г. и за местни органи на властта през октомври 2019г. Нашата цел е тези избори да станат повратен момент в общественото и политическото развитие на държавата. Нашето движение трябва да издигне кандидати за евродепутати и особено важно кандидати за кметове и съветници във всички общини.

Разбира се, ние ще се готвим постоянно за предсрочни парламентарни избори. Ще се допитаме до народа дали това е необходимо още тази есен. Ще настояваме (ако няма друга възможност) за провеждане на избори 2 в 1 или избори едновременно за европарламент и за национален парламент през май 2019 г. В краен случай трябва да се проведат избори за парламент и местни органи на властта през октомври 2019 г.

Българският народ не може повече да чака! България има нужда от ускорение на своето развитие. България може и трябва да догони другите европейски страни! 8 години на ГЕРБ стигат, 3 управленски мандата на БСП също!

Нека нашето политическо движение бъде новата демократична алтернатива на България.

 

9 юни 2018 г.

София

Проектът за Програма за ускорено развитие е изготвен при участието и със съдействието на:

проф. д-р Александър Томов, проф. д-р Ганчо Ганчев, проф. д-р Никола Алтънков, проф. д-р Трендафил Митев, проф. д-р Искра Балканска, доц. д-р Мария Пиргова, Вал Тодоров (писател), Румяна Дечева (юрист), Кин Стоянов (журналист), Емил Янев (журналист), Чавдар Гагов (режисьор);


[1]Доклад на ЕК за 2018г., 49 стр.