2022, Кризата на левицата и задачите на социалдемокрацията – 15.01.2022г.

Доклад

за

кризата на българската левица и задачите на социалдемокрацията

 

Уважаеми участници в днешната конференция,

изборните резултати от парламентарните избори за 47 – то Народно събрание са катастрофални и знакови за българската левица.

Никога в най-новата си история гласовете, подадени за левите политически формации вкупом не са били толкова малко.

На изборите за парламент на 14.11.2021 г. БСП получи малко над 250 000 гласа, което е безпрецедентно нисък резултат.

Левицата загуби не само периферията си, но и голяма част от твърдото си ядро.

47–мият парламент и цялото политическо пространство се доминира от партии, които са с десен характер или представляват либералния политически спектър.

Опитите на определени среди главно в генералитета на БСП да омаловажават разгрома са несериозни и неубедителни.

С тежкия изборен резултат завърши еволюцията на БСП (партията – монополист в лявото политическо пространство) от първостепенна политическа сила в незначителна политическа формация, която не може да определя дневния ред на България.

Тази еволюция продължи десетилетия и беше неизбежна, защото нямаше достатъчно критични сили в столетната партия, които да предвидят този срив и да предприемат навременни радикални реформи за нейното оздравяване и съвременно развитие.

Трагедията на БСП е крушение на досегашния моноцентричен модел на българската левица.

Модел при който  - БСП е равно на левица и левица е равно на БСП.  Този модел е напълно изчерпан и няма никога да бъде възстановен!

Всъщност той беше рудиментарен остатък от положението на БКП в българското общество преди 10 ноември 1989 г.

Формулата „БСП +” е напълно компрометирана. Тя е неефективна и неефикасна. Този тип „квази коалиция” е вреден и опасен, както за БСП, така и за България.

През всички години на прехода БСП се стреми да подчинява и унищожава всички партии от левия политически спектър. Политиката на модела „БСП +” е опит за силово монополизиране на лявото политическо пространство. Вместо да отвори коалиционното ветрило на европейска лява политика БСП подчинява грубо всички други леви организации на собственото си ръководство.

„Голямата лява коалиция” на досегашното ръководство на БСП не доведе до електорално разширение, а напротив – до криза и намаляване на нейното политическо влияние.

Подобна структура е удобна за една малка политическа прослойка, която вегетира и възпроизвежда непрекъснато себе си , за сметка на постигането на големи и значими политически цели, в името на защитата на интересите на мнозинството от българските избиратели.

Защо моноцентричният модел на българската левица се сгромоляса така категорично и необратимо при условие, че огромна част от българското общество е с леви настроения и възгледи?

Това е така, защото БСП отдавна не изразява интересите на левите хора в България.

По своята същност тя вече е консервативно – националистическа формация, която е по – близо до средната буржоазия, едрите предприемачи и олигархията, отколкото до обикновените хора.

БСП, която е правоприемник на БКП запази еклектическия си характер и няма ясен идеен облик. Тя отхвърли социалдемократическите перспективи за развитие и заиграва едновременно, но неубедително  с либерални, комунистически и националистически идеи.

На практика сериозна част от елита на БСП е съставна част от новата капиталистическа класа, който не дава и пет стотинки за интересите на наемния труд, пенсионерите и служащите.

В разрез с европейската лява традиция в близкото минало БСП прие решения, които са характерни за крайно дясна политика – така например въведения от кабинета ”Станишев” „плосък данък” предизвика огромна социална диференциация и облагодетелства малка група олигарси.

БСП стана част от корупцията по висшите етежи на властта. Нейни премиери и министри извършиха т.н.  заменки на земи и гори, с които публични активи в огромни размери бяха прехвърлени в джобовете на частни лица. Кабинетите на Станишев и Орешарски допуснаха гигантски корупционни сделки, довели до фалита на „Корпоративна търговска банка” АД и приватизацията на няколкостотин предприятия на безценица.

Сегашното ръководство на БСП въпреки претенциите си за обновление не направи сериозен анализ на причините , довели до провалите на три правителства с премиери социалисти и доминиращо участие на БСП.

Връх на политическия цинизъм бе използването от БСП и нейният президент Георги Първанов на българската прокуратура, като репресивен орган за унищожаването на други леви формации. Стилът на Гешефтурата беше създаден от БСП и доразвит от ГЕРБ. През 2008 г. с пряка  намеса на президента Първанов и премиера Станишев бе започната безпрецедентна прокурорска репресия срещу лидера на БСДЕ – Александър Томов.

Тази репресия продължи цели 8 години и очевидно бе насочена за укрепване на монополната власт в лявото политическо пространство. Въпреки оправдаването на на лидера на БСДЕ подобни действия ясно показват , че БСП е съхранила репресивни прийоми от времето на своята предшественичка – БКП.

БСП се раздира от вътрешни противоречия и борби, на огромно несъответствие между мисленето и въжделенията на остарялата членска маса и управляващия я елит. Тежкият за партията лидерски проблем не обещава нищо добро за в бъдеще.

Корнелия Нинова успешно завърши десния завой на БСП със сляпото робуване на неолибералния модел в икономиката през годините на прехода въпреки популистките заявки за лява политика.

В БСП социаллибералните и националистическите ценности надделяха над комунистическите и социалдемократическите. Членската маса са главно пенсионери и служещи, както и нови млади политически кариеристи, които преминават като инцидентни метеори през нейните редици.

Левият човек не намира себе си в левите политически формации, защото те не предлагат съвременна лява политика в новите социално-икономически условия!

Левите хора обаче не са хомогенна социална група, която да има сходни политически интереси, които да намерят израз в политическата платформа на една , единствена политическа сила.

В левицата има хора с крайно леви, центристки и десни социаллиберални възгледи. Именно затова е невъзможно всички тези интереси да бъдат изразени само от една политическа формация.

За съжаление в настоящия момент комунистическият сегмент в левицата е напълно маргинализиран.  Новите комунистически партии се превърнаха в малки, затворени кръгове, които нямат никакво електорално влияние. По този начин и крайно левите политически възгледи в обществото нямат своя автентичен изразител.

Не по – различно е положението и при социалдемократическите „перцета”, които напълно се обезличиха чрез многобройните си опити да участват във всякакъв тип безпринципни коалиции само и само да се доберат до част от държавната субсидия.

А нуждата от мощна социалдемократическа формация в съвременните условия, като естествен партньор на Социалистическата партия е най-естественото решение на коалиционния проблем на левицата.

Интегралното единство на различните интереси вляво, които понякога по някои въпроси са антагонистични може да бъде постигнато само от нов , полицентричен модел на българската левица.

Полицентричен модел на две или повече леви партии, със свой електорат, които взаимно да се подпомагат и взаимно да се контролират помежду си.

Партии, които да изразят чрез своите политически програми богатството и разнообразието от възгледи и интереси на цялото ляво политическо пространство.

Квази коалицията „БСП+” трябва да бъде заменена от сравнително равностойна и равноправна политическа коалиция с няколко политически центъра.

Обезличаването на българската левица ще продължи ако не се замени моноцентричния силов модел на нейното функциониране с полицентричен, ако не се стъпи ясно и категорично на социалдемократическите ценности, за провеждането на европейска лява политика в съвременните условия.

Основната задача на българската социалдемокрация в настоящия исторически момент е формирането и отстояването на европейска лява политика чрез която да бъдат привлечени левите избиратели.

Основните репери на европейската лява политика трябва да са:

v  Ускоряване темповете на икономически растеж чрез ангажирането на държавата по нов начин в развитието на икономиката и технологиите;

v  Поетапно увеличаване на доходите, изключително на базата на по-висок икономически растеж, а не чрез взимането на нови заеми;

v  Въвеждане на прогресивно подоходно облагане и увеличаване подоходния данък за най-богатите;

v  Приемане на необлагаем минимум за всички граждани с доходи по-ниски от нивото на минималната заплата;

v  Реална битка с бедността и корупцията;

v  Нова демографска политика за спиране на демографската катастрофа;

v  Върховенство на закона и провеждане на съдебна реформа;

v  Реформиране на държавната администрация и въвеждане на електронното правителство;

v  Изграждане на АЕЦ „Белене” и приемане на нова енергийна стратегия;

v  Продължаване спрелия процес на децентрализация, разширяване на местното самоуправление и въвеждане на регионално самоуправление и др.

Макар и да подкрепяме на този етап усилията на новото правителство на четворната коалиция, които са насочени към демонтажа на корупционния управленски модел на ГЕРБ социалдемократическата алтернатива трябва да предлага своите икономически и социални решения, които са различни и много по-радикални от неолибералния контур на новия кабинет.

Времето на левицата ще дойде и ние трябва да работим това да се случи, колкото се може по-скоро!

Участието на БСП в новата коалиция, оглавявана от Кирил Петков и Асен Василев неизбежно ще отслаби партията защото тя ще трябва да отговаря за политика, която не съдържа най-важните моменти от нейната програма.

Времето ще покаже дали поетият риск в името на стабилността на държавата ще помогне в някаква степен на БСП да спре свличането си надолу.

Още повече, че министерствата, които са договорени за министри от БСП са едни от най-тежките ведомства.

Уважаеми участници в конференцията,

левицата ще трябва да се справи и с конкуренцията от страна на зелените движения, които напират и набират скорост и все по – масирано заемат мястото на левите политически структури в Европа и света.

Възможните организационно-политически форми за реконструкция на българската левица са:

-        широко ляво движение;

-        политическа коалиция от федеративен или конфедеративен тип;

-        гражданско – политическа алтернатива със своеобразен синтез на социалдемократически, екологични и глобални политически ценности.

Получените резултати на парламентарните избори от 14.11.2021 г. показват, че водещата социалдемократическа партия е БСДЕ.

Очетворяването на нейния резултат показва, че партията има голям потенциал и свободно политическо пространство за действие.

Но тя все още не е направила своята решаваща крачка, която да я направи незаобиколим политически фактор вляво.

БСДЕ е единствената партия, която има дълга политическа история и същевременно , която се е предпазила от каквато и да е корупция по висшите етажи на властта.

Настъпил е моментът , в който БСДЕ трябва ясно да заяви политическите си претенции по отношение на българската левица.

Политическа партия „БСД-Евролевица“ ще навърши след един месец 25 години от създаването си.

От всички партии, които активно участват в политическия живот, само БСП и ДПС имат по-дълга политическа история.  За разлика от тях, обаче, партия БСД не е участвала в нито едно правителство през периода на Прехода.

Развитието на „БСД-Евролевица“ е преминало през 3 основни периода:

-          От началото на Прехода до 2001-2002 г. – постоянен възход и превръщането на БСД в единствената самостоятелна парламентарна социалдемокрация;

-          От 2003 г. до 2018 г. – период на тежка репресия срещу партията и борба срещу силно корумпираните управления на тройната коалиция и ГЕРБ;

-          От 2019 г. – период на възстановяване и нов подем, намерил израз в превръщането на БСД в най-голяма извънпарламентарна и възходяща партия.

В българската политическа история много по-често се говори за ролята на СДС в трансформацията на тоталитарния режим и създаването на нова демократична система. За съжаление, тук истината се пренебрегва и се подценява ролята на реформаторските сили вътре в БСП, които от самото начало на Прехода застанаха на проевропейски социалдемократически позиции.

На 02.12.1989 г. по инициатива на Александър Томов се създава социалдемократическо движение „Демос“. В началото на 90-та година предлага бившата комунистическа партия да промени името си на българска социалдемокрация, което не е прието. През лятото на 1991 г. Александър Томов, вече като вицепремиер и група негови съмишленици разработват и приемат Социалдемократическа харта за реформирането на българската левица.

Най-големият принос на реформаторите в БСП е приемането на Новата българска Конституция на 12.07.1991 г. В разработката и гласуването в Конституцията не участват нито СДС, нито други десни сили, които обявиха тази Конституция за прокомунистическа. Тя, обаче, издържа проверката на времето вече три десетилетия и се превърна в основа за промяната на цялото законодателство и за изграждането на демократичните институции на България.

През април 1997 г. стана първата социалдемократическа партия, която стана самостоятелна парламентарна сила. Като парламентарна партия в периода 1997-2001 г. „БСД-Евролевица“ разработи десетки нови законопроекти, сред които:

-        Законопроект за публичните финанси и са преструктуриране на държавния бюджет;

-        Законопроект за реформа на здравната система с шест здравноосигурителни каси;

-        Електронно-дебитна здравна карта за всеки пълнолтен български гражданин;

-        Законопроект за местните финанси и редица други.

 

Уважаеми приятели,

важен момент в дейността на левицата е връщане на нейното влияние в работническите колективи, доколкото има такива и работата със синдикатите.

Хората на труда отсъстват от членската маса и ръководните органи на левите партии, което е ясен знак, че те не ги припознават, като свои защитници в политическия живот. Политическото високомерие на десните партии на може да бъде еталон за поведение на левите формации.

Работник не е мръсна дума и качество заради, което човек трябва да се срамува и то в партии, които се кълнат във вярност на хората, които създават блага.

Левицата трябва да води всекидневна политическа борба за подобряване условията на труд и заплащане, за увеличаване размера на болничните и пенсиите. Тя трябва да е безкомпромисна срещу действията на сивата икономика и безотговорните , алчни работодатели, които ощетяват работниците и служителите.

Правата на трудещите се не може да бъдат само красиви думи, написани на хартия.

Левицата трябва да поеме инициативата за разширяване правата на общините и задълбочаване процеса на децентрализация, за снемане на финансите от национално към регионално и местно ниво.

Регионалното развитие ще бъде само екзотично понятие докато не се появят жизнеспособни региони чрез постепенно въвеждане на регионалното самоуправление.

Друга важна и неотменна задача на българската социалдемокрация в частност и на българската левица, като цяло е въпросът за нейните лидери и обновяването на нейните редици.

Тезата за стихийното израстване от само себе си не дава добри резултати. Необходима е внимателна селекция и насочване на развитието , за да подготвим смяната, която ще ни замести. Процесът на култивиране и насочване развитието на млади и перспективни ръководни кадри е ключов за всяка политическа формация и за лявото политическо пространство.

А когато се касае за лидер на цялата левица проблемът става особено важен. Не винаги лидерът на най-голямата политическа сила вляво автоматично е най-подходящия за лидер на цялата левица. Много трудно е , но не е невъзможно да се търси и да се намери безспорния , харизматичен лидер, който да води и да тегли всички напред в похода към властта , а след това и във нея.

Трябва да се учим от положителния опит на другите политически формации.

Не решим ли тази важна задача, няма да видим скоро властта!

Тук обаче трябва да отворя една скоба, че младостта е важна и има своето предимство само ако работи в съчетание с опита и мъдростта на по-старото поколение.

Уважаеми участници в конференцията,

време е да спрем 15 – годишното господство на десни партии в България чрез осъвременяване, съживяване и консолидация на Българската левица.

Господството на партиите на неолибералния модел докара България до тежка политическа, икономическа, социална и демографска криза.

Дойде време разделно и трябва да преодолеем всички лични и идейни противоречия, които пречат на това българската левица да заеме своето достойно място в управлението на България, като гарант за успешното преодоляване на кризата, в името на добруването на обикновените хора.

Трябва да направим и невъзможното , за да реформираме българската левица най-късно до местните избори през 2023 г.  Нищо чудно да има и извънредни парламентарни избори преди тях.

Бъдещето е пред нас! Вярвам в това! Левицата има нужда от обновление и перспектива!

Благодаря за вниманието!

 

 

15.01.2022г.                             Радослав Радославов