История на БСД

 

Българската социалдемокрация е неразделна част от световното социалдемократическо движение. БСДП е най-старата социалдемократическа партия на Балканите и има своя оригинален принос в развитието на социалдемократическата теория и практика.

Цялостната история на българските политически партии след освобождението през 1878 г. е невъзможна, без да се засегне развитието на организираното социалдемократическо движение. Господствалата през последните няколко десетилетия комунистическа историография въвежда в обръщение редица неистини, полуистини или просто премълчава неудобните факти. Една от най-засегнатите поради редица идеологически и политически причини е историята на българската социалдемокрация.

Социалистическите идеи започват да се разпространяват сред българското общество след освобождението на страната от турско робство. Техен носител става будната млада българска интелигенция, учеща в Западна Европа и Русия. През втората половина на 80-те години на миналия век се появяват и първите социалистически групи и кръжоци. През април 1891 г. на сбирка на техни представители са изработени програмните документи, а на 20 юли (2 август) 1891 г. на връх Бузлуджа е обявено създаването на Българската социалдемократическа партия.

Още в началото на българското социалистическо движение се оформят две групи, които съществено се различават в разбирането си за задачите на социалната демокрация в конкретните български условия. Едната настоява за приоритет на самостоятелното политическо действие на работническата класа. Другата, позовавайки се на все още малобройния и слаб пролетариат в България, поставя акцента върху необходимостта от предварителното му икономическо организиране и политическо просвещение. Изострянето на спора по този въпрос довежда обособяването на втората група в Български социалдемократически съюз. Той съществува паралелно с БСДП до началото на 1894 г., когато в името на укрепването на социалистическото движение в България двете организации се обединяват в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).

Този обединителен акт не заличава различията сред българската социалдемокрация. В края на 19 и началото на 20 век с натрупването на повече практика в конкретното прилагане на марксизма в България те се засилват и постепенно довеждат до ясното оформяне на две идейно-политически алтернативи в социалистическото ни движение –  революционен марксизъм и социален демократизъм.

Трибуна за излагането на по-свободните и либерални социалдемократически възгледи става списание “Общо дело”, което започва да се издава от Янко Сакъзов през 1900 г. С изострянето на вътрешнопартийната дискусия през 1903 г. идейната диференциация в БРСДП прераства в организационно обособяване на две самостоятелни политически партии. Партията около Янко Сакъзов, Евтим Дабев и Константин Бозвелиев остава със старото си наименование (БРСДП) до 1908 г. и определя борбата за демокрация като своя главна сфера на политическо действие. Тя реагира особено остро срещу засилващата се власт на двореца и ограничаването на провъзгласените от Търновската конституция права и свободи. В края на 1908 след влизането на нови социалистически групи партията се преименува в БРСДП /обединена/.

Политиката на широка социална защита и борба за демокрация спомага за постоянното нарастване на обществения престиж и доверие към БРСДП/о/. На изборите за Велико народно събрание през 1911 г. в съюз с БЗНС тя печели 5 депутатски мандата.

Българските социалдемократи като привърженици на демокрацията и парламентаризма не приемат пътя към социализма, който предлага Ленин и Октомврийската революция в Русия през 1917 г. През този период социалдемократичската партия активизира инициативата си за широко развитие на кооперативното движение, което по мащабите си се нарежда на едно от първите места в Европа.

По време на самостоятелното управление на земеделците начело с Александър Стамболийски (май 1920 – юни 1923 г.) БРСДП/о/ следва традиционната си линия на конструктивна опозиция. Тя се противопоставя на съществуващите ограничения на демокрацията и парламентаризма, сигнализиращи за нарастващи автократични тенденции в земеделското правителство. След Деветоюнския преврат през 1923 г. партията търси пътища за възстановяването на конституционните права и свободи в страната. Поради това и като привърженик на парламентарните форми на борба, социалдемократическата партия отказва да подкрепи инспирираното от Комунистическия интернационал септемврийско въстание през същата година.

В условията на изостряща се икономическа криза и нарастващи десни тенденции в българския и международен политически живот от началото на 30-те години българските социалдемократи насочват усилията си към концентрация на действията на всички прогресивни слоеве за спасяване на конституционния режим и демокрацията. Военният преврат, осъществен на 19 май 1934 г. от политическия кръг “Звено” и Военния съюз, прекъсва нормалния политически живот в страната. БРСДП, както и останалите политически партии е забранена от закона, а нейният орган – в. ”Народ”, излизащ от 1911 г., е спрян. Въпреки това социалдемократическата партия продължава своята дейност.

Българската социалдемокрация се бори за възстановяването на легалния парламентарен живот, за вдигането на цензурата, възстановяване на свободата на словото, печата, събранията и сдруженията не само чрез периодичния си печат.

Същевременно БРСДП/о/ предприема и редица конкретни стъпки за реализирането на идеята за създаване на фронт на демокрацията, обявена още през 1932 г. на 32 й конгрес. През май 1936 г. нейните представители участвуват в създаването на демократическа групировка, обединяваща 5 политически партии, влязла в историята под името “Петорката”.

През този период, след 7 конгрес на Комунистическия интернационал (1935 г.) комунистите се отказват от повече от 10-годишното си враждебно отношение и определяне на социалдемокрацията като “социалфашизъм”. Този завой към по-реална политика дава възможност за засилване на контактите на местно равнище и за подписване на споразумение между ръководствата на БРСДП/о/ и БРП (16 юни 1936 г.) за изграждане на общ антифашистки фронт. Основното искане в приетата обща платформа е възстановяването на Търновската конституция и парламентарната демокрация в страната. До разпускането на народното събрание през октомври 1939 г. парламентарната група на БРСДП в рамките на демократичната опозиция продължава традиционната си политическа линия на защита на конституционния режим и борба за демократизиране на страната.

През 1939 г. взаимоотношенията в рамките на демократичната опозиция съществено се променят. Спазвайки директивите на своя международен ръководен център, всички комунистически партии, в това число и българската, започват борба срещу бившите си народофронтовски съюзници и най-вече срещу социалдемокрацията. За 2 години сътрудничеството между демократичните сили е блокирано и то в условията на засилващата се фашистка агресия в Европа.

Едва след нахлуването на Хитлер в СССР комунистите търсят сътрудничеството на останалите опозиционни сили, но Кръстю Пастухов и д-р Атанас Москов остават по-резервирани към отечествофронтовското предложение. Без да отричат по принцип сътрудничеството, те отказват да влязат в състава на ОФ. След преврата на 8-9 септември 1944 г. в новото правителство влизат двама социалдемократи (Димитър Нейков и Григор Чешмеджиев).

Мнозинството в БРСДП се отнася скептично към това. Кръстю Пастухов и д-р Атанас Москов нямат доверие в комунистите, които засилват натиска си срещу своите съюзници БЗНС и БРСДП. Целта е от самостоятелни партии те да бъдат превърнати в сателитни формации, послушно изпълняващи указанията на БРП/к/. Този опит за подчиняване на двете големи партии завършва през лятото на 1945 г. с тяхното разцепление.

Останалото малцинство в БРСДП, начело със Здравко Митовски, Димитър Братанов и Димитър Нейков е готово да приеме условията на комунистите и изключва последователно от състава на централния комитет Кръстю Пастухов, д-р Атанас Москов, а след това и Григор Чешмеджиев и Коста Лулчев. Съответни промени са направени в ръководството на редакцията на в. “Народ”.

 

Излязлата в опозиция част от БРСДП свиква в началото на юни 1945 г. ХХХVІІ партиен конгрес. В избрания нов Централен комитет влизат Кръстю Пастухов, Григор Чешмеджиев, д-р Атанас Москов, Коста Лулчев и др. Заедно с БЗНС, ръководен от Никола Петков, БРСДП/о/ образува отечественофронтовска опозиция. През септември 1945 г. започва издаването на в. “Свободен народ”. За негов директор е назначен първоначално Григор Чешмеджиев, а след смъртта му – Коста Лулчев. За главни редактори са определени Цвети Иванов и Руен Крумов /Боналов/, а представител на ЦК на БРСДП/о/ в редакцията става д-р Атанас Москов.

В края на 1945 г. представителите на западните демокрации, заседаващи в Съюзната контролна комисия, препоръчват включването на отечественофронтовската опозиция в правителството. Търсейки по-бързо признание на отечественофронтовския режим в България като демократичен, по нареждане на Москва Кимон Георгиев поканва опозиционните БЗНС и БРСДП/о/ да влязат в правителството. Но техните лидери поставят условия: да запазят правото си да критикуват моментите в правителствената политика, с които те не са съгласни и да бъде отслабен комунистическия контрол над министерството на вътрешните работи и правосъдието. След като Сталин е лично информиран за тези условия, в края на януари 1946 г. в София пристига заместник-министърът на външните работи на СССР Андрей Вишински – известна зловеща фигура от сталинския антураж. Разговорът му с Коста Лулчев и Никола Петков, който е по-скоро опит за ултимативен диктат над българската опозиция, завършва безрезултатно.

Полемиката между правителството на ОФ и опозицията става все по-ожесточена. На 22 февруари 1946 г. в. “Свободен народ” публикува уводна статия “Защо ме изкушавате, лицемери”, в който Кръстю Пастухов развива тезата, че армията трябва да стои настрана и извън политиката. Вестникът е конфискуван и спрян за 10 дни, а Кръстю Пастухов е осъден на 5 години затвор. (По-късно, през август 1949 г. той е удушен в Сливенския затвор.) В деня на произнасянето на присъдата Цветан Иванов публикува в “Свободен народ” статията “Не скъсвайте всички мостове”. На следния ден 28 юни 1946 г. той е арестуван и също осъден. (По-късно, след изтичането на срока на присъдата е изпратен на концлагер в Белене, където загива през 1950 г.)

Въпреки тежката политическа обстановка БРСДП/о/ и БЗНС решават да участват в изборите за Велико народно събрание, които се провеждат на 27 октомври 1946 г. Двете партии излизат с обща листа и успяват да изберат 101 народни представители, от които 11 са социалдемократи. Кръстю Пастухов и Атанас Москов, които се състезават в София срещу Георги Димитров, го побеждават, но са касирани от ВНС, тъй като Кръстю Пастухов е в затвора.

Сталинският курс в България довежда до абсолютна конфронтация между двете главни политически групировки в страната – комунистите и сателитните им партии от една страна, и демократичната опозиция, от друга. След подписването на мирния договор през 1947 г., с което фактически се признава легитимността на правителството начело с Георги Димитров, ръцете на комунистите са развързани. Под насочващите съветски указания се ускорява “революционизирането” на политическия процес в България, което трябва да доведе до налагане на точно копие на съветския модел на политическото управление. Не закъснява и присъдата над демократичната опозиция – безпощаден разгром и физическа разправа.

В края на 1947 г. тълпа “възмутени граждани” напада печатницата, в която се издава в. ”Свободен народ” и я разгромява. През лятото на 1947 г. комунистическото мнозинство на ВНС лишава Никола Петков от депутатски имунитет. Той е арестуван, осъден по скроени обвинения на смърт и екзекутиран на 23 септември 1947 г. По-късно всички депутати от опозиционния земеделски съюз са изгонени от народното събрание, БЗНС е забранен със закон, а хиляди негови привърженици изпратени по затвори и лагери.

През 1948 г. идва ред на разправа и с БРСДП/о/. Цялата й парламентарна група и централният й комитет са арестувани и през ноември с.г. са осъдени на 10-20 години затвор. Много социалдемократи преминават през ада на българските лагери. Без да бъде формално забранена със закон, социалдемократическата партия е разгромена. Единственият член на ЦК и народен представител д-р Георги Петков, който по една случайност е в чужбина, се спасява, по-късно организира БРСДП/о/ в изгнание и започва издаването на в. ”Свободен народ” във Виена. След неговата смърт той е заместен от Стефан Табаков.

 

Българската социалдемокрация е неразделна част от световното социалдемократическо движение. БСДП е най-старата социалдемократическа партия на Балканите и има своя оригинален принос в развитието на социалдемократическата теория и практика.

Цялостната история на българските политически партии след освобождението през 1878 г. е невъзможна, без да се засегне развитието на организираното социалдемократическо движение.