Анализ на политическата обстановка от проф. Александър Томов

Прочетете още

Размисли за политическата криза в България  България е в политическа криза. Това е безспорно. Признава се и вътре в страната, и от международните наблюдатели. Основен аргумент е ниското легитимно представителство на всички партии в току-що избрания 46-ти Парламент на България. Ако в началото на Прехода българите гласуваха между 80% и 90%, то 46-тия Парламент беше избран с 41% активност. Легитимността на първите две партии ( съотношението между имащите право на глас и гласувалите за съответната партия ) е около 10%. За „Демократична България“ и БСП – около 5%. За „Изправи се!Мутри вън!“ – 2%. Явно е, че голяма част от българските граждани са силно отчуждени от политическия елит и не вярват, че гласът им има някакво значение.  Това е най-важният елемент на политическата криза и най-труден за разрешаване. Няма никаква гаранция,че при нови, трети за годината избори , доверието ще се върне , както че и активността на гражданите ще се увеличи. Налице е голям политически вакуум ,който може да се запълни от нови политически субекти.

Виждам две основни причини за срива на доверието в българските политически партии през последните 15-20 години.   Първата е, че през последните две десетилетия българските политически партии, наричани с термина „партии на статуквото“, се отчуждиха от гражданското общество.  Вместо да станат изразител на многобройните проблеми на гражданите , българските политически партии се превърнаха в разпределител и преразпределител на бизнеси, предприятия и финансови средства. Системата на субсидиите направи партиите на статуквото зависими от бюджета, а не от гражданите. Голяма част от тези деформации започнаха още при Сакскобургготски и Станишев , за да получат при Борисов съвсем крайни форми.   Вижте резултата. По свобода на медиите сме на 112 място в света. По корупция – на първо място в Европа. По бедност и социална диференциация също на първо място. В цивилизования свят борбата между партиите е борба на идеи. В България тя се превърна в битка за пари и влияние върху медиите, бизнеса и съдебната система. Особено отвратително явление беше използването на прокуратурата за преследване на политическите опоненти и за превземането на различни бизнеси. То започна още при Станишев, за да стигне до крайно рекетьорство при Борисов.

Днес парламентарните партии не отричат тези явления, но се правят, че не се отнасят до тях. От създатели на корупционни практики днес,  всички партии критикуват системата, прикривайки със смокинов лист собственото си участие в нея. Това се отнася и за ГЕРБ, и за БСП, и за ДПС, и за ВМРО.  Втората причина за изпадане на България в политическа криза е ерозията на протестърското движение, което заля страната миналата година. Нека припомня: над 60% от българите подкрепиха протестите и техните искания за промени в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Днес тази подкрепа е намаляла значително. Добре,че г-н Трифонов оттегли кандидатурата за премиер на Николай Василев, защото това щеше да блокира битката с корупцията по високите етажи на властта. Компромисът с управлението на Сакскобургготски и Тройната коалиция , както и с олигарсите, които станаха такива по това време, е обиден и за протестното движение, и за всички останали.До ноември 2020 г. протестърското движение в България можеше да бъде обединено , тъй като  имаше ясни общи цели и програмни възгледи, които приемаха всички.

Тогава обаче Отровното дуо и Мая Манолова решиха сами на яхнат протеста, а Христо Иванов изведе като свой основен приоритет дясноцентристки проект. Така протестът беше разпилян, а основната му част се насочи към „Има Такъв Народ“.  През януари 2021г. аз предложих на всички опозиционни партии да се обединим около кандидатурата на Румен Радев с надеждата, че това може да спаси силата и единството на протестърското движение. Това предложение не бе прието, а самият президент не видя в него потенциал да обедини около себе си всички сили, борещи се за промяна, а той да се превърне в нейн едноличен морален лидер.  Сега вече е късно за подобни идеи. Налице е нова политическа ситуация, която е много по-трудна и по-трудно предсказуема. Дори да се направи правителство то няма да издържи дълго , поради изключително противоречивия характер на партиите в Парламента. Теорeтично, исторически компромис е възможен , но той ще разруши основните субекти на 46-тия Парламент. Така ще бъдат разочаровани или отчуждени голяма част от последователите на тези партии. ГЕРБ е реално застрашена от разкритията за корупция, които се разследват от вътрешното министерство. БСП постигна най-ниския си резултат за 30 години и очевидно се припознава като партия прикривала корупцията на Пеевски и компания. Четири от шестте парламентарни партии осигуриха гласове и тази тенденция очевидно ще продължи.Политическата криза е в разгара си. Тя няма да бъде лека , нито ще приключи бързо. Затова е необходима мъдрост, компромис и умни, съвместни решения.

 

You can leave a response, or trackback from your own site.

Вашият коментарВашият коментар

You must be logged in to post a comment.